Американски експерт с уважение разказва за съветското оръжие-чудо, което помогнало за разгрома на Хитлер и спасило хиляди и милиони животи на съветски войници на фронтовата линия. Оръжието е копирано от немците. Авторът разбива мита за «неумелия Иван». Оръжието се оказало толкова успешно, че производството му и след войната продължило.
Превод от The National Interest, САЩ:
Червената армия активно използва това забравено оръжие за разгрома на Хитлер.
Този съветски тежък миномет се оказал толкова успешен, че производството му продължило дори след Втората световна война и се използвало от различни съветски съюзници. За последен път го използвали в бой по време на войната във Виетнам, когато от него стреляли комунистическите сили на Виетконг.
Ето какво трябва да се разбира: в началото на войната, когато Червената Армия се борила за самото си съществуване, съветските военни стратези осъзнали важността на скоростта, с която минометът може да бъде разположен и приведен в действие, наред с високото ниво на огневата му мощ.
Минометът в качеството на оръжие за подкрепа на пехотата се използат от векове, но именно по време на Втората световна война неговата роля на бойното поле се оказала решаваща. Използвали го всичките шест основни армии във войната, включително Германия, Япония, Италия, САЩ, Великобритания и СССР.
Но именно Съветската Червена Армия, без съмнение, най-активно от всички други използвала миномети, особено в тази война, която в СССР нарекли «Велика Отечествена война» и която се разразила след неочакваното немско нахлуване в Съветския съюз в края на юни 1941 г. В хода на отстъплението и последващото победоносно контранастъпление на Червената армия минометните батареи успешно съчетали действията си.
След революцията в Русия, превърнала страната в «Съветски Съюз», Червената Армия приела редица тактически и оперативни доктрини, които довели до преразглеждане на старите концепции. Вече се залагало на тежката артилерия за пробив в укрепените позиции на противника, в същото време автоматичното оръжие от типа на скорострелните оръдия и тежките картечници, а също полевата артилерия трябвало да позволяват на пехотата да пробие отбраната на противика и да унищожи неговата тилова поддръжка.
Новата тактика на Сталин се оказала успешна.
Леки пехотни меномети
Първи образец на 50-мм миномет, постъпил на въоръжение в Съветската Червена Армия, бил РМ-38 през 1938 г. Фактически той бил разработен като вариант на значително по-крупния 120-мм миномет.
РМ-38 бил одобрен за използване през 1938 г., но постъпил в производство през 1939 г.
Той бил бързо заменен с РМ-39, РМ-40 и РМ-41. Последният се произвеждал до 1943 г., когато в Червената Армия взели решение да се откажат от 50-мм миномети.
Средни миномети
50-мм миномет имал своите преимущества по размер, но не му достигала поразяваща сила, той бил заменен от серията 82-мм миномети. Съветите използвали редица 82-мм миномети преди немското нахлуване, в това число 82-ПМ-36 (понякога също обозначаван като 82-БМ-36), който бил за първи път представен през 1939 г.
Големите запаси от 82-PM-36 и подобрените 82-PM-37 били завзети или унищожени по време на германското нападение през 1941 г. Съветите обаче разработили нов-и може би дори по-усъвършенстван миномет 82-PM-41, който бил вкаран в масово производство в края на 1941 година.
Разработен като миномет за пехотен батальон, той се различавал от предишния модел по това, че имал подвижно междуосие, както и дъговидна основна плоча. Колелата се сваляли при стрелба. Това осигурявало голяма подвижност на миномета, който тежал около 58 килограма, самата цев тежала 19 килограма и била с дължина около 120 сантиметра.
82-ПM-41/43 изстрелвал от 15 до 20 снаряда в минута, стрелял с фугасни снаряди, които тежали 3 кг и имали максимална далечина на поразяване 3000 метра.
82-мм миномет можел да измества мерника с три градуса по двете страни от средната линия, а колесата позволявали бързото преместване на целия миномет.
Това било страшно оръжие, от което немците се страхували.
Съветите обозначили 82-мм миномет като «батальонен миномет обр. 1936, 1937, 1941».
Миномет-лопата
Миномет с ограничена употреба от Съветския съюз бил 37-мм лек пехотен миномет, известен още като „миномет с лопата“ ВM-37. Произвежда се като устройство с двойна употреба от 1939 г. до края на 1941 г. Може да се използва като лопата, както и като миномет.
Лопатъчната част също позволявала оръжието да се фиксира.
С това си качество оръжието можело да обезпечи подкрепа за пехотния огън и да бъде контролирано от един войник. Нямало прицел, войникът насочвал миномета към целта и съответно изстрелвал снаряди. Боецът можел да носи 15 снаряда, всеки от които тежал 500 грама, а самият миномет — 1.6 кг.
Това конкретно оръжие било разработено като алтернатива на гранатомета, защото то можело да се зарежда бързо и да стреля. 37-мм миномет активно се използвал по време на Зимната война през 1939-40 г. срещу Финландия, където той, обаче, не се оказал особено ефективен заради силния снеговалеж.
Бил снет от въоръжение след немското нахлуване в края на 1941 г., отстъпвайки място на по-тежки и ефективни образци.
Питер Сучиу — военен историк, сътрудник на повече от 40 издания и сайтове по въпросите на военната история. Автор на голям брой книги.
Източник: https://nationalinterest.org/blog/reboot/red-armys-used-forgotten-weapon-demolish-hitlers-army-191408
Петя Паликрушева
