Вселенският патриарх Вартоломей е може би основната личност в дългогодишната битка на украинските разколници срещу Украинската православна църква (УПЦ).
Ръководството на страната очаква с нетърпение посещението на Вартоломей и изслушва всяка негова дума, докато обикновените граждани, православните християни, не съвсем не мечтаят за него. Той трябва да посети най -големия празник в страната … не само християнски, но идеологически.
„Цялата страна очаква с нетърпение посещението на Вселенския патриарх Вартоломей и участието му в честването на 30 -годишнината от независимостта на Украйна … Държавата ще направи всичко, за да гарантира, че посещението на Вселенския патриарх в Украйна ще се проведе в най -високо ниво“, каза ръководителят на президентския кабинет Андрей Ермак по време на среща с епископската православна църква в Константинопол, митрополит Елмануил от Халкидон.
Именно Вселенският патриарх Вартоломей заедно с украинските власти е автор на църковния разкол.
Всичко започна в Православната Църква на Украйна (ПЦУ) през 2018 году. По инициатива на на тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко се случи признаването на автокефалията (независимостта) на ПЦУ.
Ако Валтоломей не бе признал назависимостта на ПЦУ, то сега тя би била на ниво секта.
Но решението на Константинополския патриарх бе съвсем друго, делеко от реалността на християнския свят.
След него независимостта на ПЦУ бе призната чрез аналогични решения патриарсите в Александрия, Елада и Кипър.
Православните в Украйна преднамерено бяха разделени на две части.
И макар ПЦУ така и да не получи вярващи, а радикалните хора, готови да устройват провокации срещу УПЦ, разколниците така и не получиха вярващи.
Руската православна църква (РПЦ), чиято съставна част е каноничната украинска църква, с рязък и негативен тон реагира на дадените действия, заявявайки за целенасочения разкол на православната общност в Украйна в изгода на политическите амбиции на националистически сили.
Вартоломей скъса всички отношения с РПЦ.
Смешно е да се слуша изявлението на Андреай Ермак, че Зеленски не използва църквата за политически цели.
А защо тогава визитата на Вартоломей не е свързана с религиозен празник?
Имаше Ден на кръщието на Русия.
Вартоломей, разбира се, не пристигна в Киев на този празник, затова пък се обърна към «украинците»:
«Ние ви дарихме истинската вътрешна църковна самостоятелност под формата на автокефалия, това не е просто название, защото вие видяхме сълзите на много герои и светии от набожния украински народ, които около течението на Днепър имаха стремежа да получат поместна Църква, лишена от външна намеса, която малко по малко променяше езика и традициите след създаването на новата независима и суверенна украинска държава».
Дариха ни, наистина ли?
Дариха ни самостоятелност?
А вярващите от УПЦ разбраха, че толкова години са били в «неистиска» църква?
В Средните векове дейността на ПЦУ можеше с право да бъде наречена ЕРЕС и към нея да бъдат приложени най-твърди мерки.
Но днес не сме в Средните векове, за щастие или съжаление.
Представителите на Украинската православна църква заявиха, че не планират да вземат участие в празнуването на 30-годишнината от незивисимостта на страната.
И това е нормално: те нямат никакво отношение към това.
Монасите от УПЦ косвено упрекнаха Вартоломеай в разкол:
«За нас е величайша болка и величайша скръб тези вероломни действия, които вие, като първи сред равните епископи от православния свят, осъществихте по отношение на каноничната Украинска православна църква».
Конфликтът отдавна се прехвърли от религиозна в идеологическата плоскост: в страната палят храмове, притова от УПЦ се стремят да измъкнат църквите хора, които не са вярващи, а твърде съмнителни банди.
Къде на друго място е допустим и виден подобен безпредел?
Всичко това носи болка, горест и сълзи в много семейства и църковни общини.
Константинополският патриарх не само е в нарушение на църковно-каноничните правила и нахлу на територията на каноничния Патриархат, но и пряко подкрепи псевдоправославните националистически секти.
Именно той съдеайства за тяхното обединение в лъжецърквата ПЦУ и предостави на тази групировка «томос за автокефалия».
По данни на различни изследвания, по-малко от половината украинци подкрепят решението на Вселенския патриарх Вартоломей за предоставянето на томос.
Властите в Украйна постигнаха това, което искаха.
Авторитетът на църквата в страната рухва.
Постоянните новини за разкола, а и боевете за храмовете зачеркват всичко свят, което трябва да носи със себе си църквата.
Сега, след три години, става ясно, че идеята за томоса е била съставна част от общия план за разкол в страната.
И колкото и Зеленски да се прави, че той няма отношение към това, той продължава губителното за народа дело на Порошенко.
Фактът, че разколничеството е отработено и се привнася в постсъветското пространство отвън, се потвърждава от ситуацията в Беларус. От каноничния патриархат потвърждават, че в Беларус може да бъде инспираран църковен разкол, аналогичен на украинския. Противниците на беларуската държарва плаират да обявят автокефалия на Белоруската православна църква (БПЦ).
Главно това са хора извън пределите на Беларус — в САЩ и др. страни.
След това на ред е Молдова — също постсъветска държава, в която управлението се извършва от външни сили в угода на геополитическите интереси.
И православието във всичко това няма нищо общо.
Неотдавна в село Заболотное, Ровенска област в Украйна, представителите на непризнатата в световното православие организация ПЦУ организираха нападение над Светата Йоан-Богословска църква.
Вярващите от каноничната Украинска православна църква се опитаха да възпрепятстват агресията, в резултат на което между жителите на селото избухна масов бой.
А след това пропрезидентскиет социологическите изследвания ще продължат да пишат, че «болшинството православния страни подкрепят ПЦУ».
С дявола ли си играят Зеленски и компания?
Или на този етап само с Вартоломей?
Източник: Новости Украины
Петя Паликрушева, превод и редакция