Американският историк счита, че нацистка Германия никога не би победила СССР поради подценяване силата на съветската държава и нейния военен потенциал. Крахът на нацисткото нашествие също се предопределя от погрешната расова теория, която не успя да сработи в СССР. Германия не успя спрямо СССР и в резултат на погрешните сметки за съюзниците, преди всичко за Япония.
Превод от The National Interest, САЩ:
Eто какво трябва да помните: фаталната грешка на Германия бе неразбиране силата на Съветската държава, а също растящия брой съветска военна техника. Тези предубеждения, които лежаха в основата на германската стратегия и аргументите, с които лидерите на Германия оправдаваха войната в очите на немската публика, направиха невъзможно приемането в Райха на единна стратегия срещу Русия, която би могла да сработи успешно.
Дори по мерките на Втората световна война Източният фронт с право се обозначава като «котел» на ужаса. За четири годии война милиони войници и мирни жители загинаха, когато нацистка Германия и СССР бежалостно се унищожаваха взаимно в тази кръвопролитна война. Макар немците да нанесоха сериозен ущърб на руснаците през 1941 и 1942 години, в края на 1942 г. в Сталинградската битка Червената армия бавно превърна немския Вермахт в прах.
В последно време в историографията въпросът «как Съветите оцеляха в тази война?» започна да се променя с въпроса «как немците се задържаха толкова дълго?» Огромните предимства на СССР в жива сила и ресурси в съчетание с опустошението, нанесено от Германия чрез комбираните бомбени удари на западните съюзници, направиха перспективата победа на Германия в навечерието на агресията срещу СССР прекалено призрачни.
И все пак немците влязоха в тази война с голям оптимизъм и дълго време вярваха в това, че вермахтът се намира едва ли не на косъм от нанасянето на окончателно поражение на СССР.
Защо немците не успяха да спечелят тази война?
Нападението
Агресорите обикновено имат предимство в избора на момент за атака, те могат да пресметнат този момент по точките на най-голямото си превъзходство над противника.
В съвременната война това често съвпада с цикъла на технологично развитие и производство.
Като цяло, от технологична гледна точка немците планираха своето нападение над СССР достатъчно мъдро, доколкото Съветите започнаха да се превъоръжават едва в средата на 1930-те години, по такъв начин те имаха значително по-остаряло въоръжение в сравнение с немците.
Нещо повече, Съветите се намираха в началото на крупната модернизация на въоръжените си сили, която би обезпечила Червената армия с нови танкове, самолети и друго оръжие.
Разбира се, немците също се модернизираха. Танковете Panther, Tiger I и Tiger II постъпиха на въоръжение в Германия след началото на осъществяването на плана «Барбароса», както и изтребителя Fw 190 и другите видове съвременни образци въоръжение.
Но, както твърдеше Дейвид Гланц, темповете на модернизация бяха по-високи в СССР, който бързо внедряваше техника в Червената армия.
Пикът на германското технологично предимство над СССР беше през 1940-та година, а към момента на началото на войната технологичният баланс вече започна да е на страната на СССР.
Оперативните решения
Можеха ли немците през 1941 и 1942 г. да вземат други оперативни решения, които биха направили възможна победата им?
Историците понякога посочват погрешността на решенията на немското ръководство през 1941 г. да спрат настъплението към Москва в полза на борбата със съветските войски в Украйна и решението от 1942 г. за нанасянето на основен удар на юг, отново не по Москва.
В голяма степен войната зависи от късмета, невъзможно е да се предусети как дадени решения биха могли да повлияят на изхода на войната.
Но едно е ясно: както твърдят Дейвид Гланц и други големи историци, съветската военна и политическа мощ имаше широка териториална база и не зависеше напълно само от контрола над Москва.
В края на лятото 1941 г. вермахтът превключи внимаието си от настъплението към Москва, за да се разправи със стотиците хиляди съветски войски в района на Киев.
Немците победиха с цената на съществено задържане на московската операция.
Точно така през 1942 г. вермахтът предприе настъпление на юг (под Сталинград), вместо да атакува съветските позиции в околностите на Москва.
Правилно ли беше това?
Защото първоначално немците твърдяха, че падането на Москва би довело до крах на Съветската държава.
Но всъщност няма много доказателства за това.
Съветите бяха готови да се сражават за Москва, но Червената армия също имаше планове да продължи активната борба с немците и в случай на падането на съветската столица.
Така че днес е трудно да се твърди, че ако Германия бе променила своите тогавашни оперативни планове и бе съсредоточила всички свои сили върху Москва, тя би постигнала крайната победа.
Националният въпрос
По време на една от своите редки пресконференции в средата на войната японските дипломати скептично оцениха способността на Германия да победи СССР и предложиха на нацисткото правителство незабавно да обяви независимост на такива страни, като Естония, Латвия, Литва и Украйна, за да получи допълнителна подкрепа на антисъветския кръстоносен поход.
Част от неселението на горепосочените страни ненавиждаха болшевиките и руснаците, а по време на войната много от тях воюваха на страната на немците, дори неполучавайки обещаната независимост.
Както твърди Самюел Нюланд, войната, оформена като антиболшевишки кръстоносен поход, би могла да предизвика значителна подкрепа дори сред естонските руснаци.
За нещастие на немците, характерът на самия нацистки режим не позволи сериозно да се замисли върху подобни усилия.
Нацистите обясняваха своите първоначални завоевания на изток само с достойнствата на своята военна машина, което не оставяше никакви особени възможности за меневри с идеята за «освобождениe» на руснаците, украинците и пр.
Нацистите също изградиха икономиката на Германия на базата на такава експлоатация на робски труд на изток, че тя граничеше с практическо измиране на тези роби от глад.
Вероятно друго немско правителство би могло да започне война на Изток по друг начин, но нацистите просто не можеха да си представят каквото и да било «освобождение» от по-ниски, от тяхна гледна точка, раси.
(Край на 1 част, следва продължение)
Източник: https://nationalinterest.org/blog/reboot/why-nazis-never-could-have-defeated-ussr-during-wwii-191087
Автор: Робърт Фарли — старши преподавател в Патерсънското училище по дипломация и международна търговия към Университета в Кентъки (САЩ).
Петя Паликрушева, превод и редакция
