Редки откровения на The Telegraph. Европейският съюз слабее, страните от Източна Европа се отвръщат от него, страхувайки се от новата диктатура. Либертарианските ценности загубиха своята привлекателност. На източноевропейците им са по-скъпи техните цивилизационни ценности. Те са несъвместими със западните. Време ли е да се бяга на Изток?
Превод от The Telegraph (Великобритания):
Марк Рюте, премиер на Нидерландия, вероятно говори от името на много от Западна Европа, когато неотдавна попита, може ли да се създаде нов ЕС без Унгария и Полша. Цивилизационната «желязна завеса» в Европа плаши да разбие континента на части, а страните от бившия Варшавски договор ревностно охраняват своя суверенитет и култура, превръщайки се в трън за брюкселския елит, а не в ценен актив.
Цивилизационното разделение неотдавна отново избухна в резултат на нови юридически баталии между ЕС, от една страна, и Будапеща и Варшава, от друга — този път по повод правата на ЛГБТ. Докато ЕС няма механизъм за изключване на държави-членки, член 7 от Договора за ЕС допуска лишаване на дадена страна от правото й на глас. На базата на този член Унгария и Полша могат да се превърнат в обект на съответните разследвания.
Докато за признаването на нарушенията се изисква единогласие (което вероятно е невъзможно), въвеждането против отделни страни на някакви санкции изисква само квалифицирано болшинство.
Често казват, че Брюксел е достатъчно да затегне гайките и държавите-членки от ЕС от Централна и Източна Европа ще вземат необходимите решения. Но така ли е всъщност? Макар финансовите санкции да могат да се приложат спрямо държави-членки от Централна източна Европа, последните все по-малко се нуждаят от парите на ЕС и с времето могат да минат със значително малък брой европейски субсидии, още повече, че те съвсем не са безплатни.
Защото всъщност финансовите санкции могат да снижат привлекателността на ЕС в техните очи.
Рискът се състои в това, че в случай на натиск страните от Централна източна Европа могат да загубят стимула да остават в ЕС. Макар те да са бенефициенти на ЕС, субсидиите от ЕС реално са от 1,5% до 3% от техния БВП.
ЕС е в безизходица.
Ако наистина беше толкова просто „да се придържаме“ към субсидиите и да наказваме страните членки на ЦИЕ, защо Брюксел не побърза да следва тази стратегия, след като вече получи етикет „блъф“ от тези страни по отношение на своите политики? Ако европейците от Централна и Източна Европа знаят, че Брюксел няма да направи нищо драстично, те могат да продължат да наричат линията на Брюксел „блъф“ и да продължат да задълбочават патовата ситуация. Наблюдателите в това отношение все по-често питат какво получават западноевропейските държави-членки от това споразумение с ЕС: те не само твърдят, че източноевропейските държави-членки на ЕС „пият кръвта им“, но и се превръщат в ясна пречка за всякакви федералистки амбиции на еврократите.
Разбира се, Брюксел се страхува от обединението на Унгария и Полша с Кремъл.
Никой не може уверено да очаква, че Централна и Източна Европа ще продължи да бъде враждебна към Русия, страна с огромни национални проекти, конкуриращи се с китайския мегапроект „Един пояс, един път“, в която повече от 5 милиона квадратни километра земя отново ще станат годни за живот и земеделие през следващия век поради промяната на климата. Тъй като поколението след Студената война излиза на преден план в Европа, няма гаранция, че сегашното ниво на враждебност към Москва ще продължи. Всъщност средният поляк има много повече общи неща в цивилизационно отношение със средния руснак, отколкото средния германец. Подобно на Унгария и Полша, Русия все повече се превръща в „рехристиянизирана“ държава, основана на националното знаме, вярата и семейството.
Понастоящем има явен конфликт между двете визии за Европа, които ЕС се опитва да изглади.
Ако една къща, която се е разделила сама по себе си, не може да стои дълго на земята, колко дълго Брюксел може да търпи непокорните консервативни държави в Източна Европа и колко дълго държави-членки от Източна Европа могат да търпят „извиването на пръстите“ «от така наречените» прогресисти» на Запад?
Само времето ще покаже, но очевидно нито една от страните не е готова да отстъпи.
Ако Унгария и Полша знаят, че ЕС няма да натисне спусъка, тогава те нямат основания да променят поведението си. Държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа никога не са били по-малко зависими от ЕС, отколкото са сега, и тъй като поколението след Студената война навършва пълнолетие, преобладаващо славянските народи на Изток може да решат, че най-накрая са по-силни от европейския Запад.
Източник: https://www.telegraph.co.uk/news/2021/07/21/cultural-iron-curtain-separating-east-west-threatens-tear-eu/
Петя Паликрушева