2 част
Но и това още не е всичко, защото дяволът се крие в детайлите, а много от тези детайли дори нямат отношение към чисто военните въпроси. Падението на американската мощ започна у дома, а не зад океана.
Да се върнем към думите на ген. Хайтен за това, че потенциалните противници 30 години наблюдавали действията на САЩ и се учили от тях.
А как иначе?
Всеки разумно мислещ човек, всяка страна, във всяка точка на планетата ще наблюдава това, което правят САЩ, за да знае какво да очаква от тях и с какво да се бори.
В рамките на три десетилетия народите навсякъде наблюдават, учат се и анализират американските въоръжени сили.
Защо?
За да не се бъдат превърнати в разложени трупове и безсмислени американски пешки в т.нар. «дълги войни».
За тях още Сун Дзъ предупреждава.
«Войните са скъпо удоволствие», пише той в класическата си книга «За войната».
И това наистина е така.
Сун Дзъ пише какво въздействие оказва войната на отделните хора и на обществото като цяло. Той отбелязва, че войните водят към разложение на политическата система, а колкото повече продължава войната, толкова повече негативна става тази тенденция.
Между другото, войните, които Америка води през последните 30 години, по никакъв начин не могат да се нарекат справедливи.
Три десетилетия непрекъснати войни (Буш, Клинтън, Обама, Тръмп, Байдън) — това е проекцията на америкаското военно могъщество под думкането на барабаните и звъна на политическите фанфари вътре в страната.
В Афганистан и Ирак САЩ действително водеха война.
Но Америка водеше и други типове военни действия — например в Сърбия, Либия и Сирия, където те, макар да не бяха наричани войни, не бяха по-малко разрушителни за всички тези страни.
В този смисъл дългите войни на Америка — това не са просто бомбардировки далеч от Америка, които гражданските лица могат с лека ръка да игнорират.
Не, това са дълги войни, които изявяват провалите в самата природа и характер на американската форма на държавно устройство, разкривайки нейната слабост.
Наистина, нещата отидоха твърде далеко от мъдрия съвет на президента Джон Куинси Адамс за това, че «не си трува американците под знамената на разпространение на демокрацията да тръгват зад граница за изтребление на дракони, за които те нямат ни най-малка реална представа».
Но нещата могат да се погледнат и от друга гледна точка.
Колко национални референдуми са проведени в САЩ за последните 30 години за необходимостта от водене на военни действия?
Оказва се, че три десетилетия САЩ водят зад граници войни само на основание на геополитически измислици, изхождащи от малка групичка елит и политици във Вашингтон и мозъчните центрове, чиито имена са познати на всички.
На този фон Конгресът и съдебната система демонстрират чудовищно стратегическо невежество и липса на съвест.
У някого все още останало ли е съмнение, че избирателите явно поставят на важните държавни поставе съвсем не тези хора, които е нужно да поставят?
Да разгледаме един ключов епизод — терористичните атаки на 11 септември, предизвикали огромно народно възмущение и разбираемо желание да се отиде някъде и всичко да бъде разгромено.
От тази гледна точка нахлуването в Афганистан в края на 2001 г. може би може да се оправдае по някакъв начин, считайки го като наказателна експедиция спрямо Усама бен Ладен.
Но вместо това Америка се зае в Афганистан с «национално строителство».
И това съвсем не беше в китайския смисъл на строителство на принципа «Един пояс, един път», при който Китай създава магистрали и линии за електроподаване и т.н.
Не, Америка спретна в Афганистан втори Виетнам на принципа: ако не стане по някакъв начин да се умиротворят хората, които не искат да ни виждат на своя земя, то ние отначало ще ги бомбардираме, а след това може и да поговорим за строителство.
И всичко това под припяването на едно старо изречение още от 1960-те години:
«Ако не ги убием там, ще се наложи да ги убием тук».
И отново, както във Виетнам, Афганистан се превърна за Америка не само в 20-годишна война, колкото в едногодишна война, която 20 пъти започваше и завършваше всеки нов випуск офицери, сержанти, граждански персонал…, изграждайки на нейна база кариерата си.
А нима някой е изненадан, че умните, обезпечени с ресурси противници, изучавайки всичко това, са измислили цял спектър от военни методи за противопоставяне на американците?
В следващата истинска война американските военни няма да имат предимство нито в небето, нито в космоса.
Няма да владеят и електромагнитния спектър.
Няма да имат безупречни връзки.
Няма да могат да обезопасят логистиката си.
Няма да имат качествени данни за прицелване.
Няма да имат господство във въздуха, а да не говорим за господство в морето или под водата.
А много от скъпоструващите системи от американското въоръжение няма да работят, както работят в идеалните лабораторни условия.
Един от високопоставените американски генерали бе принуден да признае, че суперскъпият военен комплекс на Америка не е в състояние да обезпечи победа в следващата голяма война.
Остава само да се надяваме, че думите му ще послужат за пробуждане.
Петя Паликрушева