Напускайки Афганистан, американските военни заявиха за готовността си да останат в региона на Централна Азия някъде наблизо, за да продължат «да държат ръката на пулса» на ситуацията в тази измъчена от безкрайната война страна.
На предложението на Вашингтон да се разположи контингент в Узбекистан, Таджикистан или Киргизстан закономерно крайно негативно реагира Москва.
В Ташкент, Душанбе и Бишкек дълбокомислено кимаха с глави, но Изтокът, както е известно, е деликатно нещо.
Таджикистан първи взе решение да открие границата за американските «проксита» от Афганистан.
Защо президентът на тази страна предприе даденият политически ход, как това ще се отрази на отношенията му с Русия?
От Афганистан не за първи път тръгват вълни от бежанци. По време на предишното идване на власт на ислямистите от «Талибани» през 2001 г. тази страна бе напусната от няколко милиона човека.
Голяма част от тях се стовариха в Иран и Пакистан, но те са отдавна и в Европа, преди всичко в Германия, където внасят своя принос в нейната «мултикултурност».
Тази благополучна западна страна, в голяма степен, благодарение на фрау Меркел, се ползва с популярност сред бежанците от неблагополучните страни.
С масовото пристигане на афганистаци, както и на бежанци от Сирия, Иран и Ирак в Германия скочи броят на престъпленията, особено на сексуална основа, това не се отрича дори от либерално настроените немски СМИ.
Но това е вътрешна работа на Германия.
Проблемът с афганистанските бежанци ни интересува, защото те ще се настанят постсъветското пространство.
Това не са обикновени бежанци, става дума за сътрудниците на американските интервенти и техните съюзници.
Хиляди местни жители предпочетоха да започнат сътрудничество с чуждестранните окупатори, работейки за тях като преводачи, оказвайки им и всякакви други полезни услуги.
За изминалите десетилетия няколко десетки хиляди са тези, които са помагали на американците в Афганистан. Ако ги преброим заедно с членовете на семействата им, то ще получим около сто хиляди човека.
Едва ли някой от тях сериозно е очаквал, че САЩ реално ще вземат решение да напуснат Афганистан. В най-лошия случай те можеха да разчитат на «зелена карта», както това се случи с виетнамските колаборационисти след бягството на американските войски от тази страна.
Понастоящем се знае само за около 2-5 хиляди афганистанци, които са получили спасителната за тях виза за САЩ.
А останалите?
Ще бягат в Пакистан?
Но «Талибаните» са едва ли не отхранено дете на пакистанските спецслужби.
Едно е да приемеш обикновени бежанци, но друго е да приемеш сътрудници на американските военни.
Още по-негативно към перспективата да приемат бежанци от Афганистан се отнасят в Иран.
Граничарите на Ислямската Република крайно брутално пресичат всички опити на афганистанските бежанци да нелегално да попаднат в страната.
Какво им остава?
Президентът Байдън вече се обърна към ръководството на бившите съветски републики с молба за приемат бажанци от Афганистан. Те дълго мъдруваха, но първи се предаде Таджикистан.
Съобщава се, че в района на Джайхун Хатлонската област за бежанците от Афганистан ще бъде построен специално оборудван временен лагер.
Главата на областта Курбон Хакимзод заяви:
«Eдно не бива да се забравя, че по време на гражданската война в нашата страна афганистанците приемаха наши граждани, даваха им жилища и храна с месеци. Днес те са в беда, ние по човешки сме задължени да им помогнем. Когато съседите се отнасят един с друг човешки, това е много добре».
По данни на Комитета по извънредните ситуации, таджикските власти са готови да приемат до 100 хиляди бежанци. На територията на тази страна се разгръщат огромни палаткови лагери, откриват се складове с предмети от първа необходимост.
Въпросът е: кой ще плаща тези мероприятия, колко дълго ще продължи това?
Повече от ясно е кой.
С финансирането на разполагането на афганистанските бежанци ще се заемат международни организации, които на този етап не се назовават.
Президентът Джо Байдън отдели от бюджета на САЩ 100 млн долара за евакуацията на афганистанските колаборационисти.
Съдейки по всичко, в Душанбе са решили да измъкнат немалка част от тази значителна по мерките на страната сума.
А след това?
Както се знае, няма нищо вечно на този свят, освен временното.
В това число «временното разполагане на бежанци».
Това са 100 хиляди човека, които в родината им при «Талибаните» не ги очака нищо добро заради сътрудничеството им с чуждестранните окупатори.
100 хиляди!
Цяла армия от лоялни към САЩ хора, които се надяват на «зелена карта».
А колко от тях са агенти на ЦРУ?
А колко от тях са привърженици на радикалния ислям?
Пускайки на своя територия всичките тези хора, Таджикистан създава потенциални огромни проблеми — на първо място на себе си, а и на Русия.
Не е изключено Душанбе да е замислил нещо в тактическа далечина, както се казва.
Необходимостта от сдържане и контрол на тази «армия» от афганистански колаборационисти ще даде на местните власти повод да се измъкват пари от САЩ, но също и да се оказва натиск върху Москва, настоявайки за финансова помощ, както навремето президентът Ердоган извиваше ръцете на Европа, заплашвайки я с безконтролно пускане на сирийските бежанци.
Петя Паликрушева