Америка преживява най-силната криза в своята история, резюмира известният колумнист-консерватор. А събитията в Афганистан, според него, слагат дебела черта на миналото могъщество на САЩ.
«Ние няма да победим в битката за сърцата и умовете, ако захвърляме нашите съюзници в такива страни, като Афганистан».
Превод от The New York Times:
През по-голямата част от миналия век човешкото достойнство имаше приятел, Съединените американски щати. Ние сме дълбоко опорочена и склонна към грешки държава, както всяка друга, но Америка помогна да победим фашизма и комунизма и помогна да се създадат условия за мир в Европа, просперитет в Азия и разпространение на демокрацията.
А след това бяха Ирак и Афганистан, и Америка изгуби вярата в себе и в своята глобална роля — като питчър, докаран до шоково състояние и който вече не вярва в силите си. Много леви понастоящем отхвърлят идеята, че Америка може да бъде и е световен защитник на демокрацията, а такива фрази, като «незаменима нация» или «последна надежда на земята», те считат за нелепи.
Много хора по целия свят винаги са се съпротивлявали на това, че Америка сама се провъзгласи за защитничка на демокрацията.
Грешките и пропуските на американците в Афганистан са добре документирани. Ние изгубихме трилиони долари и хиляди наши хора. Но 20-годишната стратегия за борба с тероризма в Афганистан и други страни доведе до това, че в ежедневния живот на Америка глобалният тероризъм повече не се счита за сериозен проблем.
Америка изгуби вярата в себе си. Както правилно отбелязва президентът Байдън, светът се оказа вмъкнат в мащабно противоборство между демокрацията и различните форми на автокрация.
Това не е просто борба между политическите системи.
Това противопоставяне е едновременно икономическо, културно, интелектуално и политическо — борба между силите на прогресивната съвременност и реакцията.
За последните десетилетия Америка и нейните съюзници безброй пъти предаваха нашите ценности и тръгваха на компромис с тираните. Но своята основа либералните държави разпространяват редица жизнено важни идеали — не само демокрацията и капитализма, но и феминизма, мултукултурализма, правата на човека, егалитаризма, правата на представителите на ЛГБТ-общността и мечтата за расовата справедливост. Всичко това съставя набор от прогресивни ценности, централно място в които заема човешкото достойнство.
Ако 21 век ни научи на нещо, то е това, че за много хора, живеещи зад граница и у нас, този набор от ценности не се харесва, те чувстват екзистенциална заплаха от него. Представителите на ръководството на Китай — това не са просто автократи, те считат, че оглавяват цивилизована държава…
Владимир Путин не е просто бандит, той е реакционер в културно отношение…
Разбирате, че това не е традиционно съперничество между велики държави, а културна война, защото заплахата за всяка страна по-скоро е вътрешна, отколкото външна. Най-голямата заплаха за Америка се заключава в това, че нейните собствени автократи, вдъхновени от глобалното авторитарно движение, отново ще вземат власта в правителството на САЩ. А за Китай най-голямата заплаха се заключава в това, че нейните собствени либерали, вдъхновени от глобалните либерални идеали, ще заплашат режима.
Ние никога няма да се върнем към доктрината на Буш. Но ние, по-скоро, няма да победим в битката за сърцата и умовете, ако захвърлим нашите съюзници в такива страни, като Афганистан.
Ние, вероятно, няма да постигнем успех, ако нашите собствени действия започнат да напомнят реалната политика на автократите. Ние, вероятно, няма да можем да погледнем себе си в огледалото, без да изпитваме срам от това.
(редакцията не споделя становището на автора, САМО информира българските читатели за дълбините на зомбирането в САЩ, бел.ред.)
Източник: https://www.nytimes.com/2021/07/15/opinion/us-foreign-policy.html?action=click&module=Opinion&pgtype=Homepage
Петя Паликрушева