Днес на собствената ни планета — а за съжаление за това може да се говори с голяма степен на достоверност — отново настъпва фашизъм: в различни форми и маскировки.
Защо се случва това?
Защото липсва единственият ефективен сдържащ фактор — какъвто беше Съветският Съюз.
Нобеловият лауреат по икономика и професор от Чикаго Дж. Хекмън отмеляза, ча научно-техническият прогрес във втората половина на ХХ век е бил налице в резултат на състезанието между СССР и САЩ.
Той казва още: «Много жалко, че това съревнование завърши».
Състезанието между СССР и САЩ играеше огромна и блоготворна роля не само в развитието на науката и техниката, то беше огромен сдържащ фактор срещу мощната експлоатация на трудещите се.
Неотдавна във Франция получи голямо популярност икономистът Т. Пикети, който публикува книга под названието «Капиталът в началото на ХХI век».
В книгата авторът подчертава, че практически от раждането на капитализма като такъв, от началото на ХVIII век, е налице постоянно обедняване на трудещите се и концентрация на основните богатства във все по-малка част от населението, сред група капиталисти.
Този процес се забави през ХХ век, когато съществуваше Съветския Съюз.
При СССР процесът на концентрация на капитала и създаването на богатства сред малка група хора се забави. Концентрацията рухна по простата причина — Пикети отбелязва това — че СССР беше огромен сдържащ фактор. Капиталистите разбираха, че са възможни социални взривове.
Може и да не ви се вярва, че в началото на ХХ век в американските мини работниците работеха по 10-12 часа на ден, живееха в бараки и получаваха изключително ниски заплати. С една дума, ужасен живот.
След това руските работници извършиха революцията. Тогава американската буржоазия промени своята социална политика.
Излиза, че американските работници започнаха да живеят добре, благодарение на Великата Октомврийска социалистическа революция.
Обикновено у нас задават два решаващи въпроса. Първият:
Кой е виновен?
И вторият: какво да се прави?
Тук е мястото да припомня думите на Ленин: «ако е съдено Съветската власт да загине, то тя ще загине не от вътрешните си врагове, не и от външните врагове, а от родената от самата нея партийна бюрокрация».
СССР наистина ликвидира експлоататорските класи, СССР наистина имаше държавна или обществена собственост върху оръдията и средствата за производство, земята наистина стана притежание на държавата и беше безплатно отдадена за стопанисване на колективните стопанства (ТКЗС), на различни кооперации и държавни форми на владеене на земята.
Ленин винаги е осъзнавал, че двигател на всичко в света е борбата и съревнованието, в много тежки условия след Гражданската война той подкрепя създаването и провеждането на новата икономическа политика, допускаща и частен капитал в оръдията и средствата за производство, както и арента на частници над предприятия.
Припомням, че Ленин казва: ние ще преминем от НЕПовска Русия към социалистическа Русия, разбирайки, че в този случай, създавайки основните преимущества за държавния социалистически сектор, заедно с това се заставя държавният социалистически сектор да се състезава, да се бори с частния сектор.
След това СССР по силата преди всичко на външната обстановка и неизбежността на войната се отказва от новата икономическа политика и преминава към политика на държавна индустриализация и колективизация, като с това създава реални предпоставки за победа във войната.
Защото победата НЕ можеше да бъде осъществена без натрупването на КРУПЕН капитал, в случая със СССР общонароден.
Но в цялата социалистическа система бавно и постепенно се роди огромен брой чиновници, преди всичко партийна бюрокрация.
Ако говорим за промишлените отрасли, за промишлените министерства, в това нямаше нищо лошо. Болшинството от социалистическите промишлени министерства, в случай на необходимостта от провеждането на икономически реформи можеха да станат транснационални компании.
Министерствата представляваха особено форма на реализация на ефективно ръководство на развитие на промишления отрасъл при социалистическата система за обществена собственост на оръдията на труда и средствата за производство и плановата икономика.
Но как може в зората на демокрацията комунистическата партия в България и в нито една социалистическа страна да не намери нито една активна група, която открито да застане за спасяването на Народната власт, на социализма?
И как се случи така, че организатори на ликвидирането на СССР и на отказа от социалистическата система да станаха първите партийни ръководители, членовете на Политбюро.
Неволно възниква въпросът: очевидно този вид чиновници, осъществили горното, са били вече в определен смисъл своеобразна класа на експлоататорите.
След като класата на експлоататорите получава властта, тя получава прозрението да обедини властта си със собствеността. Голяма част от партийната бюрокрация реши точно така.
При това, както винаги се случва, тя получи подкрепа на определена група дисидентстваща интелигенция.
И в резултат бе проведена бандитската приватизация, създаде се извънредно активна буржоазия, съчетаваща властта и собствеността.
Всъщност, създаде се олигархията, която е точно това — огромна капиталистическа собстеност, която вече има в ръцете си и политическа власт.
Повтарям, решаващ принос за рухването на социализма, има висшето политическо ръководство на страната.
То вече бе създало предстоставки за успеха на катастрофата.
Без съмнение, чуждестранните ни противници също имат огромен принос.
Състезанието между СССР и САЩ играше огромна роля за развитието на цялата планета.
Разбира се, че европейските капиталистически държави и САЩ правеха всичко възможно за рухването на социализма.
Днес често нашите политически противники ни казват следното:
«Разбира се, безплатно образование и здравеопазване — това е добре, но не бива да забравяме, че при социализма бяха отменени главните условия за успех в икономиката: частната собственост върху оръдията на труда и средствата за производство и пазарната икономика».
Отговорите на тези изявления за елементарни.
Не ви харесва Карл Маркс?
Тогава четете великолепния физик и мислител на ХХ век Алберт Айнщайн.
В своята забележителна статия «Защо социализъм?», пубикувана през 1949 г., той пише, че при капитализма «производството се осъществява с цел печалба, а не потребление».
В условията на капиталистическата система човекът е единак и не чувства помощ от обществото.
Както пише Айнщайн, «действителен източник на това зло, според мен, е икономическата анархия на капиталистическото общество. Виждаме пред себе си огромна общност, която произвежда, чийто членове все повече се стремят да се лишат взаимно от плодовете на своя колективен труд.
При това не със сила, а чрез спазване на установените със закон правила.
Във връзка с това е важно да се разбере, че средствата за производство, т.е. всички производствени мощности, необходими за производството както на потребителските, така и капиталните стоки, могат да бъдат и в голяма часта са частна собственост на отделни лица.
На частния капитал е свойствена тенденцията към концентрация в ръцете на малцина.
Това е свързано отчасти с конкуренцията между капиталистите, отчасти защото техническото развитие и задълбочаващото се разделение на труда съдействат за формирането на всички по-крупни произвоствени едиинци за сметки на по-малките.
В резултат на тези процеси се появява капиталистическата олигархия, чиято чудовищна власт демократически организираното общество НЕ може да ограничи или ликвидира ефективно.
Неограничената конкуренция води до чудовищна злоупотреба с труда и към ликвидиране на социалното съзнание на отделната личност.
Мутирането на личността е най-голямото зло на капитализма.
Цялата ни система на образованието страда от това зло.
Убедена съм, че има само един начин за се избавим от тези ужасни злини — по пътя на създаването на социалистическа икономика със съотвестваща й система на образование, която да е насочена към достигането на обществените цели.
В такава икономика средствата за производство принадлежат на цялото общество и се използват по план.
Плановата икономика, която регулира производството в съответствие с потребностите на обществото, би разпределяла необходимиия труд между всички негови членове, способни да се трудят, би гарантирала правото на живот на всеки мъж, жена и дете.
Освен развитието на неговите природни способности, оброзаванието на човека би си поставило за цел развитието в него на чувството на отговорност за другите хора, вместо съществуващата в обществото ни понастоящем прослава на властта и успеха.
Но плановата икономика — това все още не е социализъм.
Сама по себе си тя може да се съпровожда с пълно закрепостяване на личността.
Изграждането на социализма изисква решаването на изключително трудни социално-политически проблеми: отчитайки високата степен на политическа и икономическа централизация, как да се направи така, че бюрокрацията да не стане всемогъща?
Как да се обезпечат защитата на правата на личността, а с тях и демократичния противовес на властта на бюрокрацията?
Без съмнение, СССР беше първият успешен в историята на човечеството експеримент за създаването на социално справедлива държава, която 70 години успешно отстояваше великите идеи на социализма, в условията на бясна по активността си враждебна дейност на капиталистическите страни.
Алберт Айнщайн винаги се е отнасял с голям интерес към грандиозния социален експеримент в СССР.
През 1929 г. той пише за Ленин следното:
«Виждам в Ленин човек, който с пълно самопожертвовавние отдаде всичките си сили за делото на осъществяване на социална справедливост.
Едно е безспорно: подобни хора са пазители и обновители на човешката съвест».
Айнщайн не споделя методите на Ленин, защото едва ли си е представял трудностите при строителството на социализма в дребнобуржоазна селска държарва, каквато е Русия тогава.
Но в тази селска държава в условията на вреждебно обкръжение при огромни загуби и разрушения във военното време, при необходимостта мащабно да се развива армията, въоръжението, в това число атомното, СССР изпревари всички страни, освен САЩ, изпревари ги по проиводството на всички основни хранителни продукти на глава от населението — да, изпревари всички страни, в това число и САЩ.
Какво да се прави?
Маркс има забележителен израз: «насилието е акушерката на историята».
С това Маркс подчертава, че само политическа революция и насилствено сваляне на предишната управляваща класа ще доведат до появата на новия социален строй.
Така беше по времето на Великата френска революция, така беше по време на Великата Октомврийска социалистическа революция.
Какво се случи с България в последните десетилетия?
Рухването на Народна република България бе ликвидиране на цялата икономическа система на страната, независимо от нейната политическа и социална структура.
Ние унищожихме високотехнологичните отрасли в промишлеността…
Ликвидирайки високотехнологичите и много други отрасли на промишлеността ние практически унищожихме милионната работническа класа на България.
Работническа класа е и винаги ще си остане този слой от населението, който е готов да тръгне в защита на своите интереси по най-решителен начин.
Но според нашата Конституция, всички призиви за революция са наказателно престъпление.
Макар да се налага да кажа и следното: революцията понастоящем няма никакви шансове да успее.
Успехът на новата революция в страната е възможен, но само, ако има ОСЪЗНАТ наемен труд.
Социализмът ще се върне, но за целта трябва активно да се борим!
Жорес Алферов, лауреат на Нобелова награда по физика
Петя Паликрушева, превод и редакция