Естественият резервоар на „резервни“ части за вирусите е огромен и те могат да се сгънат в опасни форми. Този процес се нарича рекомбинация на вирусите — те обменят своите „резервни“ части (гени) помежду си и с носителите (хората, някои животни), създавайки нови видове.
По тази причина, всички, които НЕ са ваксинирани, са потенциални носители на вируса, но и предоставят чрез тялото си «резервни части» за създаването на нов вид щам или дори за нов вирус.
Затова вече има т.нар. руски щам на коранавируса, английски, индийски и пр. щамове на коронавируса.
Именно в резултат на това се появяват нови опасни форми на вируси, за които редовно научаваме от новинарските медийни емисии.
Освен това не са необходими големи промени за появата на опасна форма на вируса.
И така, „испанският“ грип, от който през 1918-1920г. загинаха повече от 20 милиона души, причинени от вируса H1N1, се появи чрез предоставяне на гени от птиците, но удари с инфекцията си хората.
В края на 90-те. американски учени от Института по патология на въоръжените сили изследваха този вирус, изолирайки го от тела, погребани в Аляска, и откриха само една значителна промяна, която го е направила фатална: промяна в гена на повърхностния протеин, невраминидаза.
През 2008 г. учените от Масачузетския технологичен институт — Т. Тампи и колегите му — допълниха тези изследвания, като откриха още две възможни мутации, които биха могли да направят този вирус „масов убиец“: мутации в структурата на втория повърхностен протеин на вируса на грипа, хемаглутинин, което му позволява да се свързва със специфични гликани на човешки епителни клетки (α2-6 рецептори).
Защо изведнъж възниква такава ситуация, че буквално всяка година се появяват нови, все по-опасни форми на вируси? Според учените основните причини са:
— струпване на населението
-
близък контакт с голям брой хора
-
намаляване на имунитета на човека в резултат на замърсяването на околната среда и стреса.
- Научно -техническият прогрес създаде такива възможности и средства за транспортиране, че само един носител на опасната инфекция може да стигне от един континент на друг в рамките на няколко дни, изминавайки хиляди километри и заразявайки с новия вирус хиляди хора.
- Същият научен прогрес причини еднопосочната миграция на населението от селата и малките градове към големите градове, което доведе до появата на компактни селища с милиони хора. Което не се е случвало през цялата дълга еволюция на човека.
- Подобно претъпкване на население в големите градове създава всички условия за появата и разпространението на нови форми на вирусите: отслабване на имунитета в резултат на замърсеното местообитание и стресът са възможност за бързо заразяване на все повече и повече нови домакинства.
- Академик В.А. Koрдюм (Институт по молекулярна биология и генетика, Киев) дава пример за човешкия херпесвирус тип 7 (HHV-7) и цитомегаловируса.
- Тези два инфекциозни агента са разпространени навсякъде: те са заразили по-голямата част от населението на света. И докато човек живее в нормални условия, той не се проявява по никакъв начин. Но след като имунната система е отслабена — поради стрес или други фактори — HHV -7 и цитомегаловирусът се активират, допълнително потискайки имунната система и „отваряйки вратите“ за други, по -опасни вируси.
Очевидно е, че нашият съвременен «градски» начин на живот играе важна роля за бързото развитие, мутациите и появата на нови вируси, както и за онези естествени механизми, които допринасят за това.
Човекът, подреждайки живота си комфортно и преправяйки всичко наоколо по свой вкус и според своите нужди, изведнъж забрави, че е обикновен биологичен вид и спря да живее според природните закони.
- А вирусите ни напомнят за това.
- Петя Паликрушева
