От древни писмени източници, оставени от историка Тукидид и лечителя Гален, знаем за първите вирусни епидемии, възникнали в Древна Гърция през 430 г. пр. н. е. и в Рим през 166 г. Някои вирусолози предполагат, че първата епидемия от едра шарка, регистрирана в източниците, вероятно се е случила в Рим.
Тогава от неизвестния смъртоносен вирус в цялата Римска империя загинали няколко милиона души.
И оттогава насам европейският континент редовно е подложен на опустошителни нашествия на всякакви епидемии — на първо място, чума, холера и едра шарка.
Епидемиите внезапно нахлували една след друга, разпространявани от хората, пътуващи на големи разстояния, те опустошили цели градове.
И също толкова внезапно спирали, без да започват нашестието си в продължение на стотици години. Спирали, защото умрелите вече били умрели, а оцелелите вече имали изградени антитела.
Вирусът на вариолата се превърнал в първия носител на инфекцията, който представлявал реална заплаха за човечеството и от който починали огромен брой хора.
Едрата шарка, която бушувала през Средновековието, буквално косила цели градове, оставяйки след себе си огромни гробища от мъртви.
През 2007 г. работата на група американски учени — И. Деймън и колегите му — е публикувана в списанието на Националната академия на науките на САЩ (PNAS), които, въз основа на геномния анализ, успели да установят времето на произход на вируса на вариолата: преди повече от 16 хиляди години.
Интересното е, че в същата статия учените са объркани от своето откритие: как се е случило така, че въпреки древната епоха на вируса епидемиите от шарка не се споменават в Библията, както и в книгите на древните римляни и гърци.
Новосибирските микробиолози Игор Бабкин и Ирина Бабкина от Института по химическа биология и фундаментална медицина на Руската академия на науките въз основа на резултатите от геномния анализ назовават датата на появата на вируса на вариолата — преди 3000– 4000 години.
Място на произход — Източна Африка.
Но по един или друг начин, след като се измъкнал от африканския континент преди около две хиляди години, вирусът на едрата шарка започвал своето „черно“ шествие по света, като положил в гроба огромен брой хора на всички континенти и бушувал до 1980 г., когато човечеството го победи с обединени усилия.
Днес вирусът на вариолата се държи под строг контрол в две лаборатории: в Центровете за контрол на заболяванията (CDC, Атланта, САЩ) и в Научния център по вирусология и биотехнологии «Вектор» (Колцово, Русия).
Това са официалните хранилища, но около неофициалните, работещи под патронажа на ФБР, спекулират както обикновените хора, така и уважавани вирусолози.
И така, необходимо ли е да се унищожават «законните» проби от вирусите на едрата шарка? Защо отговорът на този въпрос е двусмислен, се опитва да разбере американският журналист Ричард Престън в документалната си книга „Демонът във фризера“.
Той прави това отчасти през призмата на събитията, придружаващи известното изпращане в писма със спори на бактерии от антракс през 2001 г. Как реагираха различните правителствени агенции, как разследването на ФБР продължи стъпка по стъпка, какво се случваше в недрата на основния защитник на американското население от биотерористите — USAMRIID (Fort Detrick).
Авторът описва вирусите на шарка и случаите, свързани с тяхното „съживяване“ и експерименталното заразяване на животни, шпионските скандали, последните огнища на едрата шарка и историята на глобалната победа над нея в края на 70-те.
Въпреки това, Престън не страда от излишък на оптимизъм, основателно вярвайки, че мечтата за пълното унищожаване на едрата шарка не се е сбъднала: въпреки че успяхме да унищожим инфекцията в природата, „не успяхме да извадим вируса от човешкото сърце.»
В основата на тази мисъл, наред с други неща, беше информацията, подкрепяща потенциала за изкуственото създаване на супервируси на едрата шарка, както и … детската ръка с типични лезии на едра шарка, открита през 1999 г.
Петя Паликрушева