Сръбската власт във Вардарска Македония уволнява 5 български владици и 647 свещеници, закрива 677 църкви, 54 параклиса, 48 манастира, 556 основни училища с 847 учители и 33 056 ученици, 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици, 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици.
Същата участ имат и училищата и другите институти на власите и албанците.
Тук-таме остават само турски училища, джамии и пр.
Колонизацията играе само помощна роля в асимилационния процес.
Основната тежест се поставя на денационализацията. Затова с такава ярост се върши разправата с институтите на македонските българи, създаващи духовни национални интереси.
Целта е да се подхванат подрастващите поколения, чрез сръбската просвета и култура да се заложи предпоставката за изтръгването на българщината и приобщаването им съм сърбизма.
За децата от Македоия се откриват пансиони в Белград, Загреб и други големи градове.
С безплатна издръжка се прави опит за привличането на бедни, но будни младежи, за да се създаде генерация от местни посръбчени интелигенти, чрез щедрост се откриват и училища в самата Македония.
В 1920 г. в Скопие е създаден и Философски факултет като филиал на Белградския университет. По-късно той прераства в самостоятелен университет. Правителството не крие, че на него се възлага «културно-национална мисия» в южните краища. Той трябва да даде «експоненти на нашата (сръбската, бел.ред.) култура и просвета», на сръбския национален живот в тези области.
Затова белградският професор Ст. Станойевич предупреждава в 1925 г. правителството да не допусне да се закрие Скопският филиал.
«Закриването на Скопския факултет по чисто национални причини в никакъв случай не може да се допусне — пише той. — Особено това не трябва да се позволи на Радич, понеже той при всеки удобен случай, навсякъде и без нужда е изтъквал българи в този край».
Подобно предназначение има и образуваното през 1921 г. Скопско научно дружество, което трябва «всестранно да обучава Южна Сърбия и Македония».
Целта на всички мерки е да се постигне «национално превъзпитание» и преориентиране към оставането на македонските българи в Югославия.
Още от началото обаче сръбските власти са разочаровани от неуспеха си. Средношколците и студентите, преминали през сръбските училища, въпреки антибългарската националистическа атмосфера в тях остават с българско национално съзнание и са поклонници на България. Голяма част от тях участват в конспирации, в организирани групи, работещи за разпаденето ан буржоазна Югославия.
Интелигенцията не се приобщава към държавата. Това добре потвърждават и множеството съдебни процеси, между които се откроява Скопският студенски процес през 1927-1928 г.
По тази причина започват премествания, сливане и закриване на училища. Засилва се тенденцията за школуване на македонски младежи във вътрешността на страната. За да се осъществи по-лесно това, по «бюджетни причини» се затварят една след друга гимназиите и другите средни училища.
Във Вардарска бановина през 1931-1932 г. се пада едно средно училище на 10 000 жители.
Онези, които остават, получават програми за още по-едностранчиво обучение.
Изучават се преди всичко сръбски език и литература. Естествените науки, класическите западни езици въобще не са застъпени. В училищата цари още по-жестока националистическа, антибългарска атмосфера. Мнозинството от учителите са интелектуално изостанали, морално разпуснати, пияници, а между тях има и руски контрареволюционери. Повечето са изпратени по наказание от вътрешността на страната. В училищата се изграждат много спортни, соколски и други дружества за насаждане на великосръбски идеи и чувства сред младежта.
Забелязва се отлив на македонската мледеж от училищата и висшите учебни заведения. Родителите не желаят да дават на децата си просвета и култура на чужд език, водещ до национално ерозиране. Европа и особено Балканите се раздират от национализъм, който не може да не се прояви с различна насоченост и в Македония. Великосръбският гнет и национализмът пораждат отпор от страна на македонските българи.
При това положение резултатът от сръбската просветна политика в Македония е отрицателен и в количествено, и в качествено отношение. В Южна Сърбия (Косово, Метохия и Македония) грамотни са само 16.14 % от хората. Процентът на неграмотните възлиза на 83.86, а има околии, в които са негромотни над 90 % от населението. От всички националности в Македония най-зле в това отношение са турците и албанците. В десетки села грамотен е само ходжата. Положението сред българите и евреите е по-добро, но в периода между двете световни войни и сред тях се увеличава относителният дял на неграмотните. В просветно отношение сръбският режим се оказва далеч по-консервативен от Абдулхамидовия, защото не гарантира културно-национална автономия, на която се радват македонските националисти в Турската империя.
Петя Паликрушева