В Южен Кавказ се формира ново разпределение на силите с участието на световни и регионални играчи. Азербайджан и Турция преговарят за създаването на „тюркска армия“, а САЩ, използвайки различни инструменти, се опитват да ограничат нарастването на влиянието на Русия, Иран и Китай в региона.
След 44-дневната война в Нагорни Карабах регионалните процеси се трансформираха в нещо друго, създавайки едновременно няколко сюжета за международни отношения, чието обединение не е от полза за всички играчи.
За Русия и Турция е важно да разделят сюжетите според влиянието върху собствените им интереси, но по различни причини: за Русия е важно да запази статута на посредник в отношенията между Армения и Азербайджан, както и да засили позиция на миротворческия контингент в НКР;
При нови условия за себе си Турция трябва да импровизира, като навсякъде играе „сирийския сценарий“. Но Турция вече дори не скрива амбициите за възраждане на империята.
САЩ, до известна степен наивно смятат, че биха могли да използват Турция, не вземайки във внимание факта, че Турция никога за никого не е била и няма да бъде надежден партньор. Турция фанатично следва плана по възраждане на Османската империя и всички други отношения са просто паралелни, и се използват за достигането на тази цел. А САЩ смятат, че биха могли да използват амбициите на Турция за достигане на своите геополитически цели. Съответно, за тях не е проблем да подклаждат косвено напрежението в конфликта между Армения и Азербайджан, без да се интересуват колко невинни могат да загинат.
Азербайджан играе втора цигулка на Турция, която усилва кръвожадния насторой и тласка към настъпление.
И ситуацията никак не е за подценяване. Защото при възможност да завладее не само Карабах, но и да погълне самата Армения, не биха се спрели нито Азербайджан, нито Търция. Още повече Турция.
И тази опасна до голяма степен игра, носи заплаха не само за Армения, за Кавказ, но и въобще за християнския свят…
Ася Иванова-Зуан