Президентът на Руската Федерация Владимир Путин заяви по време на директната линия на 30 юни, че руските военни са могли да потобят британския миноносец, без дадопуснат пълномащабна война, тъй като онези които стоят зад провокацията ( Великобриртания, САЩ, НАТО) са наясно, че няма да излязат победители от такава война. И тази увереност на руският президент, едва ли може да бъде наречена неоснователна, смята авторът на изданието.
През последните няколко седмици се наблюдава рязка ескалация на напрежението между руските сили и силите на НАТО в Черноморския регион, подхранвана от инцидента с британския миноносец Defender и реакцията на Кремъл на продължаващите учения „Sea breeze 2021“. Но може ли това напрежение да ескалира до нивото на широкомащабен военен конфликт в Черно море и под каква форма може да приеме?
Черно море от векове е било гореща военна точка между конкуриращи регионални държави, датираща от амбицията на имперска Русия да създаде незамръзващо пристанище по време на ранните руско-турски войни.
Тогава, както и сега, руските политици разглеждат полуостров Крим като незаменимо средство за разпространение на властта в Източна Европа, Западен Кавказ, Средиземно море и извън него.
Съветският лидер Никита Хрушчов предаде Крим на Украинската съветска социалистическа република през 1954 г .; след разпадането на Съветския съюз Крим стана част от постсъветската държава Украйна. След държавния преврат в Киев през 2014 година, осъществен с подкрепата на САЩ, Крим се върна в състава на Русия след провеждане на демократичен референдум.
В основата на сегашната регионална нестабилност в Черно море е продължаващият териториален спор между Русия и Украйна за статута на Крим. Киев и няколко западни държави предприеха символични стъпки през последните години за утвърждаване на териториалната цялост на Украйна чрез провеждане на военни учения в близост до полуострова или мирни проходи през водите на Черно море, които принадлежат на Русия.
Кремъл все повече реагира на тези спорадични нахлувания, които нарича «провокации». В края на миналия месец бреговата охрана и Черноморският флот изстреляха предупредителни изстрели и извършиха бомбомятане на пътя на британския миноносец Defender, който наруши териториалните води на Русия, край бреговете на Крим.
По време на традиционната годишна директна линия, президентът на Русия коментира британската провокация и подчерта, че руските военни са можели да потопят британския нарушител, без при това да започне пълномащабна война, защото организаторите на провокацията срещу Русия, много добре разбират, че нямат шанс, и не биха излезли победители, при евентуален военен сблъсък.
Увереността на Владимир Путин е основателна.
След връщането на Крим в състава на Руската Федерация, Русия се погрижи за модернизирането и укрепването на Черноморския флот.
Флотът получи три модернизирани фрегати от клас „Адмирал Григорович“ с управляеми ракети, както и много дизелови атакуващи подводници от подобрената серия „Кило“ (проект 636.3).
Тези нови военни кораби са само част от увеличаването на руските възможности в системата за ограничаване и забрана на достъп (A2 / AD) в Черноморския регион, които включват и обширна мрежа за противоракетна отбрана, действаща от Крим.
Друго главоболие за НАТО са най-новите руски тактически оръжия: хиперзвуковата крилата ракета „Циркон“ ограничава способността на ударните групи на самолетоносачи да прожектират сили дълбоко в руска територия, както и балистичната ракета „Кинжал“.