Колумнистът на NYT попита какво е основното значение на срещата между Байдън и Путин и защо тя не предизвика русофобска истерия сред либералните демократи. Според автора Байдън е признал, че Русия е слаб конкурент, така че е възможно да се предприемат помирителни стъпки с нея. Авторът също така изразява версията си защо Байдън изобщо си е позволил провеждането на тази среща на върха.
Превод от The New York Times, САЩ:
… И ето че се появи Байдън, който като част от политиката си към Русия предприема по същество помирителни стъпки: замразяване на пакета военна помощ за Украйна, прекратяване на санкциите на САЩ върху газопровода „Северен поток 2“, свързващ Германия с Русия; завръщането на посланиците. Тогава той урежда среща на върха, която с основание може да се счита за пропаганден успех на Путин.
И внезапно почти всички искат да се държат така, все едно четири години управление на Тръмп никога не е съществувало. Така се държат не само републиканцит, които обвиняват Байдън в меко отношение към Москва, но и демократите, които, очевидно, са решили, че това е нормално — да предлагат отстъпки, възможости за съвместни снимки и обещания за «стабилност» на режима, който до вчера бече велик реакционен враг, огромна заплаха за либералния ред.
Всъщност, тези редове не са за амнезията или лицемерието на либералите. Тези редове са за мъдростта на администрацията на Байдън, който съумя да признае, че някои истерии от епохата на Тръмп вътре в неговата собствена партия могат безопасно да бъдат оставени в миналото.
Истерията спрямо Русия представляваше параноя на центъра, прекомерно остра реакция на истаблишмънта, затова е забележително, че Байдън и неговият екип се стараят да се държат от него по-далече.
…На Байдън е стар и неговите избиратели не притежат силно влияние сред младите кадри на партията и бъдещия елит.
Така за дългосрочната перспектива на либерализма на действащия президент не е достатъчно да избягва сместа от прогресивния активизъм и русофобията, превърнала се в организираща концепция на неговата партия в епохата на Тръмп.
Той трябва да утвърди байдънизма като нещо цялостно само по себе си, със собствени млади привърженици и последователна теория.
В противен случай тази възможност ще изчезне и истерията, която временно беше забравена по конюнктурни съображения, вероятно ще се върне.
Източник: https://www.nytimes.com/2021/06/19/opinion/sunday/biden-putin-trump.html?searchResultPosition=5
Петя Паликрушева