Руският политолог Владимир Можегов за Горбачов, Елцин, СССР и Запада.
— Руцкой си спомня, че е предложил на Горбачов да арестува Елцин след подписването на Беловежките споразумения, но той се уплашил. Защо? Можеше ли Горбачов да направи това тогава?
— Горбачов беше слаб и самовлюбен нарцис, който беше вкаран във властта от хора, чиято цел беше да демонтира биполярната система. Горбачов, този „мечтател от Кремъл“, искаше европейска социалдемокрация в СССР и лавров венец за себе си. Но когато заради Елцин се появиха много по-влиятелни и опасни персонажи не със замечтани глупости в главите им, а с истински ножове, той се изплаши.
И никой не можеше да спре случващото се?
— Това е твърде голям въпрос за кратък отговор. Нека го кажем така: всички бяха парализирани от несигурност и страх. Апаратът на СССР беше твърде овехтял, никой не вярваше в нищо. А за решителни действия са ви необходими сериозни лидери с вяра в делото и сериозен екип. Контрареволюцията нямаше такива сили. А Революцията? Франция на Людовик, Османската, Руската, Германската империя на Вилхелм — всички те се сринаха по един и същ сценарий. Те бяха буквално наводнени, натъпкани с агенти на международното масонство. А когато превратът започна, практически нямаше шансове. СССР рухна по същия сценарий.
- Доколко демонична според вас е ролята на Елцин в съветската история? Редно ли е да обвиняваме един или двама души за разпадането на СССР?
— Ролята на Елцин е ролята на кукла на конци. Приблизително като ролята на Рузвелт, когото в продължение на дванадесет години го возеха в инвалидна количка за „терапевтични разговори с граждани“. А след това направиха от него икона. По това време страната бе управлявана от анклав на водещите банкери на Уолстрийт. Точно същото беше и в Русия: тогава ни управляваше един и същ анклав от същите банкери от същата Уолстрийт чрез така наречените „олигарси“, които те назначиха. Това е цялата разлика.
Петя Паликрушева