През 1978 г. в известната си реч в Харвард Солженицин обяснява причините за упадъка на Запада: липса на духовност и упадък на мъжество. Четиридесет години по-късно речта му остава изключително актуална, а на Запада, както никога досега, изглежда му липсва мъжество.
Превод от Causeur (Франция):
През юни 1978 г. Александър Солженицин, който от две години живее в САЩ, е поканен да говори в Харвардския университет („За упадъка на мъжеството“). Докато професори и студенти чакаха дитирамби за Запада, дисидентът говори за четирите истини на „свободния свят“:
„Не, не мога да препоръчам вашето общество като идеал за преобразяване на нашето.“
Според Солженицин, ако комунизмът е отнел от човека целият му „вътрешен живот“, тогава Западът е направил същото, но по друг начин. Четиридесет години по-късно тази реч може да се разглежда като пророчески текст.
Напълно мобилизираните да живеят в комфортната атмосфера на «търговския базар», загрижени единствено в търсене на фактивно щастие далеко от свободното духовно развитие», жителите на Запада станаха слаби.
В същото време, когато се рушеше духовността, изкуството, търсенето на истината и стремежът към общ живот, исторически свойствен на християнството, «когато животът бе проникнат от юридически отношения, се създава атмосферата на духовна посредственост, умъртвяваща най-добрите полети на човека».
Солженицин чува как се раздават протестни въгласи от отделни групи, за които общото благо няма значение, а има значение само абсолютното право на «аз»:
«Защитата на индивидуалните правата на личността е доведена до тази крайност, че цялото друго обществото от личности вече е беззащитно».
Настоящите искания на подривни групировки довеждат до завземането на властта на жадни за мъст малцинства.
Желанието на всяко «аз» се трансформира вече в искане: обществото като цяло трябва да се подчинява на индивидуалните искания, рискувайки да се окаже реакционно и изостанало.
Липсата на мъжество и слепотата на западните елити, които приемаха, а понякога и възхваляваха и легализираха исканията на малцинствата, бяха съпровождани от плашеща двуличност, когато работата стига до приемането на закони, най-разрушителни за нашата цивилизация, както това се случи съвесем неотдавна с т.нар. закон за биоетиката във Франция.
Солженицин критикува пресата (и медиите като цяло): бидейки пропагандатор, тя изкривява, според него, общественото мнение.
В средата на речта си Солженицин завладява публиката си:
„Западната система в сегашната си духовно изтощена форма не изглежда примамлива. Дори характеристиките на живота ви, които изброих, са крайно тревожни.
«Западният човек, затрупан от реклами и телевизия, по никакъв начин, казва той, не може да се смята за превъзхождащ човека от Източна Европа, по-смел, „по-дълбок и по-интересен“ от човека извън западния лагер.
Отбелязвайки загниването на т. нар. Социални канализационни мрежи, спада в нивото на образование, което се занимава само с формирането на „граждани на света“, природозащитници и „дегенерати“, легализирането и политизирането на всички жизненоважни действия, самоунищожението на Европа, какво би мислел Солженицин за нашия свят днес? Вероятно щеше да види най-катастрофалното осъществяване на своите изявления и страховете си.
Източник: https://www.causeur.fr/soljenitsyne-et-nous-203783
Петя Паликрушева