Напоследък сякаш е модерно да се плюе социализмът и да се изтъкват неговите негативи. Аз съм израснала и учила по онова време, точно завършвах висше образование, когато станаха промените. Така че спомените ми са много ясни и не са от препредаване от уста на уста.
Студентските ми години минаха изключително хубаво и спокойно. Живяла съм в общежитие, където имаше ред и дисциплина, вследствие на което цареше спокойствие. Живеехме задружно и безпроблемно. Няма да правя сравнение със сегашните студенти!
Животът ми като дете беше прекрасен. Живея в малък град, който сега върви към упадък, а беше околийски център и град с история и дух. Беше пълно с хора, работеха фабрики и заводи и магазините бяха пълни със стока. Храната беше истинска!
Да, имало е прослойка от семейства на партийни величия, които са се ползвали с привилегии, но те бяха нищожен брой със сегашните „величия“! Да не говорим, че в такива малки населени места тези хора не са имали никакви привилегии.
Ходеше се на почивки – така беше. Вярно, не е било в луксозни хотели (то тогава нямаше и чак толкова луксозни хотели), но беше в приветливи почивни бази, пионерски лагери и пр.
Така се живееше тогава – простичко, семпло, но безгрижно, весело и щастливо.
Ива Пантелеева