Защо САЩ побързаха да махнат Судан от списъка на „страните, подкрепящи тероризма“, а веднага след като първият военен кораб в съвременната история на Русия влезе в Порт Судан, американците се разбързаха към страната?
Превод от Noonpost (Египет):
На 1 март 2021 г. американският миноносец «Уинстън С. Чърчил» влезе в Порт Судан. Заходът на американския миноносец в пристанището на Судан се състоя ден след пристигането на руската фрегата «Адмирал Григорович».
Пристигането на американския миноносец беше изненада, тъй като това никога не се беше случвало досега. Появата му напомня за епохата на Студената война между САЩ и Съветския съюз, продължила от средата на 40-те до началото на 90-те години. Нещо повече, това показва мащаба на надпреварата за влияние на брега на Червено море, развихрила се между Вашингтон и Москва.
През последните години Африка се превърна в арена за американско-руско съперничество. Геополитическото положение и огромното количество природни ресурси, намиращи се в недрата на африканския континент, разпалиха алчността на международните организации, които искаха да грабнат парчето си от пая. Някои държави намериха възможност да засилят своето международно влияние, особено след като „черният континент“ контролира по-голямата част от транспортните и транзитните коридори.
Судан е една от африканските държави с важно геостратегическо положение, което се превърна в арена за демонстрация на сила. Съединените щати и Русия се борят за закрепване на брега на Червено море като част от традиционното си съперничество за влияние, от една страна, и да увеличат влиянието си в стратегически важния регион, от друга.
Русия осъществява старата си мечта
През последните десетилетия Русия засили усилията си да увеличи присъствието си на африканския континент. През последните седем години тя успя да се укрепи в Либия, която служи като трамплин за развитието на другите жизненоважни региони на Африка.
От 50-те години на миналия век до наши дни руснаците се опитват по всякакъв начин да се утвърдят на брега на Червено море, защото то играе важна роля за реализиране на руските интереси на три континента: Африка, Азия и Европа. Москва продължава да следва старата си мечта, за която ръководителите на руската държава мечтаят от десетилетия. За съжаление всички предишни опити за създаване на руска военноморска база в Африка, по-специално на Червено море, претърпяха поражение.
На 1 декември 2020 г. Москва и Хартум подписаха споразумение за създаване на логистичен център за руския флот в Порт Судан, насочен към „поддържане на мира и стабилността в региона“. Споразумението беше сключено за период от 25 години.
Русия вече има правото да използва пристанищата и летищата в Судан за транспортиране на оръжия, боеприпаси и основно оборудване. Документът предполага, че персоналът на новата руска база няма да надвишава 300 души, а до акваторията на Порт Судан могат да бъдат разположени едновременно до четири руски военни кораба, включително такива с ядрени установки.
Базата в Порт Судан ще бъде първата руска военна база в Африка — и само втората военноморска база извън бившия Съветски съюз.
Нарастващото военно влияние не е единствената причина, поради която Москва бърза да има база в Судан. Според руския журналист и военен експерт Александър Голтс контролът върху минералните богатства на Судан, по-специално златото, както и огромните енергийни ресурси и изключителния селскостопански потенциал, предизвиква голям интерес сред руснаците и ги накара да увеличат влиянието си в Судан. Голц посочва и други причини, включително че военната база ще позволи на Русия да «блокира търговските пътища в случай на конфликт със Запада».
Благодарение на сътрудничеството си с Русия суданската армия успя да укрепи своята военна мощ чрез безплатни доставки на руско оръжие. Судан също успя да подобри обучението на своя военен и военно-технически персонал в момента на сблъсъка с много вътрешни и външни предизвикателства.
Освен това страната се стреми да съживи икономиката си чрез отношенията с Русия. През 2018 г. търговията между Русия и Судан възлиза на 500 милиона долара, което прави Судан третият по големина търговски партньор на Русия южно от Сахара
Източник: https://www.noonpost.com/content/40918
Петя Паликрушева