В навечерието на срещата на върха на НАТО в Брюксел, на която ще присъства президентът Байдън, САЩ засилват атаките си срещу Пекин и Москва. Белият дом обяви, че НАТО скоро ще приеме нова концепция, която отговаря на «агресията» на Русия и «предизвикателствата» на КНР. КНР отговаря на демонизация с неприязън. Но Варшава очевидно страда от изобилие от любов към Съединените щати. В изявлението си ръководителят на полското външно министерство изглежда ревнува Байдън, който ще се срещне с Путин, а не с Анджей Дуда.
На срещата на върха на Г-7, която се провежда тези дни във Великобритания, имаше скандали зад кулисите. Участниците в срещата на върха: лидерите на Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония, както и поканените представители на Австралия, Индия, Южна Корея, Южна Африка и ръководството на Европейския съюз — планираха да обсъдят важни въпроси. Сред тях — глобалното икономическо възстановяване след пандемията на COVID-19, въпросите за опазването на климата, както и ползите от „либералните демокрации“, които те могат да подарят на света.
Или по-скоро, по предложение на Вашингтон, създаване на един вид съюз на демокрациите за ограничаване влиянието на Китай. Дневният ред на срещата на върха включваше и разработването на обща стратегия на Запада по отношение на КНР и Русия. Стратегическото сближаване на тези две държави все повече тревожи Запада, въпреки че позициите на Европа и САЩ спрямо Китай все още са значително се различават.
Обща фронтова линия срещу Китай и Русия
САЩ разглеждат КНР като основно стратегическо предизвикателство на 21-ви век, докато Европа, въпреки нарастващата критика към Пекин, упорито иска да запази КНР като свой основен търговски партньор. Въпреки че многомилиардните китайски инвестиции в европейската икономика вече предизвикват сериозно безпокойство сред лидерите на Европейския съюз, Брюксел остава до голяма степен глух за антикитайските призиви на Вашингтон. По този начин срещата на върха на Г7, подобно на срещите на върха на ЕС и НАТО, има за цел да изработи „обща фронтова линия“ по отношение на Русия и Китай.
Що се отнася до Русия, западните съюзници в Г7 потвърдиха готовността си да се противопоставят на действията на Москва, ако е необходимо.
„Повтаряме призива си към Русия да спре дестабилизиращото поведение и злонамерените действия, включително намесата в демократичните системи на други страни“, се казва в документа, цитиран от Bloomberg.
Въпреки това в заключителното комюнике страните, участващи в срещата на върха, изразиха (поне формално) своя интерес към „стабилни отношения и сътрудничество“ с Русия.
Скандали с враговете
Не е изненадващо, че скандалите на срещата бяха свързани с Китай и косвено с Русия. Миналият петък американският държавен секретар Антъни Блинкен се обади на ръководителя на китайската дипломация Ян Джиечи и поиска от правителството на КНР да проведе задълбочено разследване на произхода на вируса COVID-19. Държавният департамент на САЩ заяви, че по време на телефонния разговор Блинкен е подчертал «важността на сътрудничеството и прозрачността при определяне произхода на вируса».
Държавният секретар на САЩ поиска от Пекин да позволи на експерти от Световната здравна организация (СЗО) да се върнат в Китай. Споровете за произхода на коронавируса продължават отдавна, наскоро американската страна озвучи версия, че инцидент в лаборатория в Института по вирусология в Ухан е можел да доведе до избухване на пандемията. Конструктивният диалог обаче не даде резултат: телефонният разговор се превърна в спор с множество взаимни обвинения. Ян Чзиечи категорично отхвърли критиките на Вашингтон. Той също така заявиви, че теорията за лабораторен инцидент като причина за възникването на пандемията е „абсурден“. Висшият китайски дипломат призова Съединените щати да „уважават фактите и науката и да не политизират търсенето на произхода на вируса“.
По време на телефонния разговор бяха засегнати и други външнополитически въпроси, които са болезнени моменти в отношенията между САЩ и Китай. По-специално държавният секретар Антъни Блинкен призова Пекин да намали натиска си върху Тайван и да разреши съществуващите противоречия „по мирен път“. (Странен призив, като се има предвид, че самите САЩ прекъснаха дипломатическите отношения с Тайван през 1979 г., така че по-голямата част от света, включително САЩ, разглеждат Тайван като неразделна част от Китай).
Във Вашингтон са сериозно обезпокоени от растящите усилия на КНР да «интегрира» Тайван в общия китайски свят.
Петя Паликрушева