Спирането на Baltic Pipe отслаби позициите на Полша

Полша реагира на отнемането на разрешението за строителство на Baltic Pipe.
Дания оттегли разрешението за изграждане на газопровода от Норвегия до Полша поради „недостатъчно проучване“ на потенциалните щети за околната среда. Операторът на газопровод Baltic Pipe спира работата. Ако проектът остане сериозно извън графика, тогава Полша няма да може да се пазари с Газпром за отстъпка през следващата година, когато приключи дългосрочният договор за доставката на руски газ за страната, твърдят експерти.

Апелативният съд по околната среда в Дания отмени разрешението за строеж на Baltic Pipe, който трябваше да свърже Норвегия и Полша по дъното на Балтийско море. Това съобщи пресслужбата на датския оператор на транспортната система Energinet.

Според датския регулатор конструкцията ще унищожи местообитанието на малки животни, а операторът не е изложил подробно плановете си за тяхната защита.

Пускането на Baltic Pipe беше планирано за октомври 2022 г., а за поляците газопроводът е важна част от стратегията за диверсификация на доставките на гориво и намаляване на зависимостта на газа от Русия. В края на 2022 г. изтича дългосрочното споразумение на Полша с Газпром за доставката на руски газ. Полша многократно обявява, че не планира да удължава това споразумение, но страната няма да може да се откаже от руския газ, със или без „балтийска тръба“, казват експерти.

Изключително важно е Полша да изгради Baltic Pipe, за да има аргументи при обсъждането на условията за нови доставки с Газпром “, обясни пред Газета.ру. Игор Юшков, водещ експерт на Националния фонд за енергийна сигурност.

„За Полша в момента се прилага средната европейска цена, обвързана с цените в газовите хъбове. Дори и с присъствието на Baltic Pipe, би било трудно да се намали цената, а след това дори да заплашат, че „сега ще преминем към норвежки газ и няма да купуваме нищо от вас“, това няма да сработи, ако Baltic Pipe не бъде въведен в експлоатация през 2022 г.”, — обобщи водещият експерт от Националния фонд за енергийна сигурност.

Петя Паликрушева