Предстоящата среща на върха на Джо Байдън и Владимир Путин е изпълнена с големи възможности както за Русия, така и за САЩ в областта на контрола на ядрените въоръжения, пише The National Interest. Както отбелязва списанието, в тези преговори Байдън може да „играе на едро“, опитвайки се да постигне споразумения относно ограниченията на ракетите със среден обсег и системите за противоракетна отбрана.
Първата среща на Джо Байдън като президент на САЩ с Владимир Путин предстои. Въпреки че тази среща на върха, която е предвидена за 16 юни, не е заобиколена от „драмата на симетрията“ от епохата на Студената война, събитието е изпълнено с големи възможности както за Вашингтон, така и за Москва, тъй като те стоят на ръба на нова и ненужна ядрена надпревара. Нещо повече, Байдън изглежда добре осъзнава това. След като реши да удължи договора Старт III за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения, американският лидер посочи колко е важно да се стремим да водим стратегически преговори с Русия и Китай, пише The National Interest.
Въпреки това, за да се намалят рисковете от ядрен конфликт — от който нито САЩ, нито Русия, нито Китай се нуждаят — президентът Байдън ще трябва да прояви доста голяма смелост. В момента основният риск от ядрена война не се крие в някакви спонтанни, като „изстрел от небето“ решения на Путин или Си Дзинпин, тъй като всяка неразумна стъпка би била равносилна на ядрено самоубийство. Истинската опасност е, че дори малък и непреднамерен конфликт между великите сили може бързо да прерасне в размяна на ядрени удари. Поради тази причина правителствата на Русия, САЩ и Китай трябва да се стремят да разширят ролята на инструментите за управление на кризи и комуникационните инструменти, които могат да помогнат за смекчаване на тези рискове.
„Само тези средства обаче няма да са достатъчни. За да реши проблема с нарастващата нестабилност в триполярния ядрен свят, Вашингтон трябва да заложи на по-отворен подход към преговорите с Москва и Пекин“, счита списанието.
Що се отнася до Байдън и Путин, ще им бъде много по-лесно да постигнат споразумение за нова, поетапна сделка в областта на стратегическите ядрени въоръжения, надграждайки върху предишни споразумения. Междувременно, ако Вашингтон и Москва искат да обърнат дестабилизиращите тенденции, наблюдавани напоследък в света, подобни стъпки очевидно ще са недостатъчни. Появиха се нови технологии в областта на информационната война, както и системи за ракетни удари и системите за противоракетна отбрана — а всички тези въпроси не трябва да се пренебрегват, ако страните възнамеряват да нивелират риска от ядрен конфликт. Работата в тази посока ще определи колко надеждно ще бъде ядреното сдържане.
Макар ядреният потенциал на Китай да е тревожен, Русия остава по-належащ въпрос в дневния ред на САЩ в това отношение. Въпреки факта, че ядреният арсенал на Пекин се разраства, той все още значително изостава от САЩ по отношение на броя на бойните глави. Освен това, като се има предвид, че Москва и Вашингтон вече са доказали, че са способни да прилагат различни ядрени споразумения, успехът на преговорите с Русия ще донесе големи дивиденти в краткосрочен план.
Ако Байдън иска да играе наедро, тогава той трябва да създаде прецедент, опитвайки се да ограничи размера и обхвата на ядрените въоръжения на двете страни. Такъв план би предполагал въвеждане на ограничения за всички видове въоръжения, независимо от техния обхват, местоположение и степен на бойна готовност. Подобна мащабна сделка ще доведе до налагане на ограничения върху руския арсенал от нестратегически ядрени въоръжения, въпреки че ще бъде изградена върху неизпълненото споразумение Путин-Тръмп за ядрения паритет от 2020 г. Въпреки че в крайна сметка Русия не се съгласи да сключи такова предварително споразумение, напълно възможно е сериозната работа на САЩ в тази област да доведе до значителен напредък.
Налагането на пълни ограничения върху арсенала ще отбележи важна стъпка към осигуряване на прозрачност и предвидимост в ядрената област. Докато САЩ и Русия ще трябва да се споразумеят за по-строг режим на взаимна проверка, за да изпълнят изцяло подобни споразумения, съответните технологии съществуват от десетилетия. Следователно ограничителният фактор тук ще бъде по-скоро политическата воля, отколкото техническите възможности. В същото време инвестициите в такъв режим на проверка ще спестят сериозни пари, като се имат предвид огромни средства за програми за модифициране на ядреното въоръжение.
Междувременно най-трудният въпрос в това отношение се отнася до новите руски наземни ракети със среден обсег, които включват ракетата 9M729. Въоръженията със среден обсег бяха опасност по време на Студената война и оттогава нищо не се е променило. Поради краткото време, лидерите на страните са принудени да вземат прибързани решения в ядрената област, които биха могли да костват милиони човешки животи в ситуации, в които катастрофата може да бъде предотвратена. Най-добрият резултат би бил забраната на целия арсенал от среден обсег, който обхваща както ядрени, така и конвенционални въоръжения.
Вместо това САЩ, Русия и евентуално Китай трябва да обмислят забраната на ракети със среден обсег с внедряването на съответния режим на верификация.
В същото време подобни споразумения са възможни само ако САЩ, Русия и Китай изразят готовност да обсъдят развитието на различни технически средства, включително системи за ПРО. Докато Москва и Пекин разработват нови въоръжения, предназначени да заобиколят отбраната на САЩ, Русия и Китай остават загрижени, че противоракетната отбрана на САЩ може да им попречи да нанесат ответен удар. Един от възможните начини за борба с тази нестабилност е увеличаването на прозрачността в зоната на ПРО.
Нито един от тези подходи не предполага лесен успех, но времето за справяне с тези проблеми с малки стъпки отмина. Определянето на целесъобразността на компромисите за постигане на стабилност и икономичност е трудна задача, в процеса на решаването на която е необходимо да се вземат предвид съображенията както от военно, така и от стратегическо и вътрешнополитическо естество. В същото време един от аспектите на този проблем е мисленето на американските служители в областта на националната сигурност. Дори ако ядрените сили се договорят за разумна сделка, ще бъде изключително трудно да се привлече подкрепата на Сената в условията на резкия партиен разкол. Тези сложности обаче не трябва да пречат на екипа на Байдън да полага необходимите усилия на ядреното поприще.
„Това поведение ще бъде не само разумно; такъв опит сам по себе си може да успокои някои нервничещи съюзници на САЩ, да укрепи способността на Америка да разрешава проблемите с неразпространението на ядреното оръжие и да покаже, че САЩ все още са способни на големи неща“, заключава The National Interest.
Източник: https://nationalinterest.org/feature/why-joe-biden-needs-go-big-nuclear-arms-control-186642
Петя Паликрушева