Участниците в срещата на върха на Г-7 ще се изправят пред „нов свят“, в който Китай „заплашва“ Тайван, Русия „плаши“ Украйна, а Мианмар преживява военен преврат, пише New Statesman.
За новата епоха заговориха още през февруари 2020 година, пандемията само засили това усещане. Няма да има връщане към епохата на «триумфалния либерализъм».
Превод от New Statesman (Великобритания):
Тръмп си тръгна, но нека прогресистите не се залъгват: няма да има връщане към епохата на триумфиращия либерализъм — а и не трябва.
През 2013 г., когато Обединеното кралство беше домакин на срещата на върха на Г-7, Русия все още не беше анексирала Крим (след което беше изгонена от Г-8), Си Дзинпин все още не беше доживотен председател, а covid-19 все още не съществуваше.
Идеята, че всичко това ще приключи с напускането на Доналд Тръмп от Белия дом, винаги е била илюзия. Както пише нашият международен редактор Джеръми Клиф, на срещата в Корнуол от 11 до 13 юни лидерите на Г-7 ще се изправят пред свят, в който „Китай все повече заплашва Тайван, Русия плаши Украйна със струпване на войски по границите си, Мианмар преживя военен преврат, а демокрацията в Индия (която уж е съюзник на Джо Байдън в либералния свят) се влоши още повече.»
През февруари 2020 г. в годишния доклад на Мюнхенската конференция за сигурност се говори за нова епоха на „беззападност“:
„Западът отстъпва, в упадък е и е под постоянна атака — както отвътре, така и отвън“.
Пандемията covid-19 изостри това чувство на безпокойство и неразположение.
Нека обаче прогресистите не се заблуждават: блажената епоха от 90-те години преди грехопадението няма да се върне — също и защото никога не е съществувала.
Епохата на триумфалния либерализъм след Студената война таеше в себе си бъдещи катастрофи.
През 2003 г. САЩ нахлуха в Ирак (а Байдън тогава подкрепи войната), считайки, че на Близкият изток ще може да се наложи либерална демокрация с военни средства.
Глобалната финансова система и еврозоната почти се сринаха след кризата от 2008 г .: политиците бяха измамени относно продължаващия растеж, пазарната глобализация и „още по-тесния съюз“ (цитат от Тържествената декларация на Европейския съюз, приблизителен превод).
Тези либерални заблуди с основание бяха опровергани. Но глобалното сътрудничество е от съществено значение. Изправени пред пандемията на коронавируса, някои държави се върнаха обратно към саморазрушителния национализъм. Но в епохата на хронична спешна ситуация пълната изолация е илюзия. В тази нова ера на вълнения световните лидери трябва да се ръководят не от триумфиращия либерализъм или поражението, а от ясния реализъм.
В крайна сметка светът е такъв, какъвто е. Няма смисъл да се правим, че нещата са различни.
Източник: https://www.newstatesman.com/world/north-america/2021/06/leader-new-age-westlessness
Петя Паликрушева