Германия поддържа добри дипломатически отношения с Русия в продължение на няколко десетилетия и разчита на руснаците в енергийния сектор. Сега тази стратегия е изправена пред непредвидени пречки. Политическият психолог счита германския модел на демокрация за нежизнеспособен и отбелязва, че Москва проявява все по-малък интерес към Запада.
Превод от Atlantico (Франция):
Германия разчита на поддържането на добри политически отношения с Русия в продължение на 20 години и разглежда Москва като стълб на енергийните доставки. Сега тази стратегия е изправена пред непредвидени пречки.
Част от интервюто на изданието с Майкъл Ламбърт, доктор по история на международните отношения в Сорбоната, специалист по политическа психология и външната политика на Китай и САЩ в Евразия.
МЛ: Отношенията между Германия и Русия се промениха, след като Берлин зае позиция по отношение на руската външна политика, по-специално признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия (2008 г.), кримската криза (от 2014 г.), войната в Сирия и скорошната подкрепа за Беларус.
Позицията на Берлин изглежда доста контрастна, тъй като преходът от ядрена енергетика към възобновяеми източници след събитията във Фукушима (2011 г.) изисква допълнителен внос на руски газ през Северен поток. По този начин между страните се разви икономическа взаимозависимост и дипломатическа конфронтация по много въпроси.
От 2004 г. (разширяването на Европа) Германия започна редовно и упорито да се намесва в руската външна политика с програмата „Източно партньорство“, тъй като всичко това помага да се отклони вниманието на германските граждани от вътрешните проблеми.
Това се отнася например за корупционните скандали в Бундестага, затрудненията при прилагането на жизнеспособни политики за възобновяема енергия и осигуряване на европейското единство след Брекзит.
Следователно Берлин залага на конфронтация с Пекин и Москва, за да избегне обсъждането на болезнените национални въпроси като шпионажа на АНС на САЩ в Германия.
От страна на Кремъл се наблюдава политика на симетрични стъпки: всяко изявление на Германия е последвано от подобна реакция от страна на Русия, което води до ескалация.
Като цяло Русия може без германската икономика благодарение на добрите отношения с Китай (за нея той е основният икономически партньор), а Берлин може без Москва. Напрежението е предимно дипломатическо (ембарго, ограничения за пътуване, затягане на визите), не е необходимо да се очаква военно напрежение или голяма криза.
…
През 2021 г. Германия е една от ключовите европейски държави, но е сравнително слаб играч в световен мащаб. Решенията на Берлин относно Русия имат малко влияние, тъй като Германия и Европейският съюз нямат военни, дипломатически и дори икономически лостове над Москва, която сега е почти изцяло зависима от Китай в икономическите връзки и показва по-малък интерес към Запада като цяло.
По този начин единственият вариант за Берлин е да укрепи европейското единство, за да повлияе на големите държави като Русия, САЩ и Китай. ЕС като федерация или конфедерация може да се превърне във важен играч на световната сцена. Но докато това се случи, Германия, както и всички други европейски държави, няма международно влияние в новия биполярен ред (Америка-Китай).
Източник: https://www.atlantico.fr/article/decryptage/douche-froide-a-berlin—vladimir-poutine-montre-les-dents-aux-allemands-allemagne-angela-merkel-michael-lambert
Петя Паликрушева