Обобщаваме опита на бившите «тоталитарни» държави, които се потопиха стремително в либералния «свободен пазар»
Изглежда, че Беларус е изправена пред трудни времена. Както знаете, наскоро Брюксел забрани на беларуските авиокомпании да летят до летищата на ЕС и над територията на ЕС, а на европейските превозвачи беше препоръчано да откажат полетите във въздушното пространство на Република Беларус. Някои експерти оценяват потенциалните загуби на беларуския бюджет на стотици милиони долари годишно.
А това е само началото, Европейският съюз обещава и секторни санкции. Съоръженията за производство на калий и рафиниране на нефт могат да попаднат под тях, а транзитът на газ също може да бъде блокиран. Ако всичко това бъде приложено, тогава ще бъде нанесен сериозен удар по беларуската икономика. Толкова сериозен, че политическите противници на Лукашенко прогнозират скорошното падане на неговия „кървав режим“.
Но струва ли си да се радваме на подобна перспектива?
В крайна сметка радикалната промяна в политическата власт обикновено е придружена от промяна в икономическата система. Нека си припомним каква либерализация на икономиката се случи в повечето страни със социалистически бекграунд.
Вземете слънчева България. През 1989 г. страната съвсем спокойно се раздели със съветското минало: в резултат на тихия безкръвен преврат генералният секретар Тодор Живков беше отстранен от власт и след това осъден (той излежа присъдата си под домашен арест). Но през 90-те години икономиката на страната преживя сериозна криза: стандартът на живот на населението спадна значително и едва през 2004 г. страната успя да излезе на нивото от 1989 г.
На фона на икономическите проблеми популярността на опозорения Живков започва да расте и през 1996 г. той бе помилван. През същата година настъпи нова криза в икономиката в резултат на «цветна революция», проведена и с участието на финансови спекуланти, която доведе до увеличаване на годишния темп на инфлация до 311% и девалвация на българския лев. През 1997 г. Съюзът на демократичните сили (СДС) спечели парламентарните избори и започна икономически реформи, договорени с Международния валутен фонд и Световната банка.
Формално те доведоха до стабилизация в икономиката, подем в индустрията и увеличаване на притока на чуждестранни инвестиции в страната.
Всъщност нищо не беше розово.
Ето какво си спомня експертът-балканист Ирина Циплакова:
— През януари 2008 г. група руски журналисти отлетяха за България, за да отразят първото посещение на президента Путин в тази страна. В София веднага забелязахме, че сажди могат да се видят по много фасади на многоетажните сгради, стените на места бяха почти черни, както след силен пожар. Обясниха ни, че зимата се оказала студена, така че хората, които си били изключили парното за неплащане, използвали самоделни метални печки, извадили комина през прозореца и се отоплявали с дърва и въглища, отоплявайки не целия апартамент, а само една спалня. Не ми се побираше в главата, че в столицата на България толкова много хора бяха принудени да отопляват стаите си „на черно“.
Друг добър пример е Югославия. Йосип Броз Тито успя да седне удобно на два стола едновременно — съветския и американския, получавайки всякакви преференции от двете страни. Югославяните гледаха с пренебрежение на всички останали жители на социалистическия лагер. Много снизходително. В края на краищата те можеха свободно да пътуват в чужбина, много от работеха в съседни столици, прибирайки се за уикенда. В същото време в страната се поддържаше високо ниво на заплати, така че нямаше поразителна разлика с разпадащия се Запад.
Заможната и просперираща Югославия се разпадна на национални държави под поривите на „вятъра на промяната“. Всяка от тях има куп проблеми: от бедност и безработица до национализъм и корупция. Сърбия например продължава да губи своите исторически земи. Косово вече е де факто независима държава, като на свой ред има още два региона — Новопазарски Санджак, където повече от половината жители са мюсюлмани, и Войводина със значителен дял унгарското население. Държавата не избегна и икономическите сътресения.
„Когато у нас се случи „революцията“, на всички беше обещана манна небесна, нови фабрики, увеличено производство, увеличени заплати, повече права, стабилност, икономическо развитие, социални придобивки и висок стандарт на живот“, спомня си Драган Станоевич, лидер на Общосръбско движение «Патриоти на родината и диаспората «РОД». — В резултат на това всички заводи, които имаха експортно ориентирано производство, бяха затворени, нашите конкурентни стоки просто престанаха да се произвеждат.
Либералната система е тоталитарна система, по-страшна от всички останали, които познаваме! — такова е мнението на Драган Станоевич.
Да погледнем към многострадална Украйна, която също се отправя към либерално-демократично бъдеще.
Според Федерацията на мигрантите на Руската федерация в момента, въпреки пандемията COVID-19, 4 милиона украинци изкарват хляба си в Русия (в Полша има още повече). Не говорим за специалисти от висок клас, а за майстори, шофьори, сервитьори, бавачки, продавачи … Либерализацията на икономиката за обикновените граждани също мина като с ролкови кънки през Украйна.
Приватизацията винаги води до съкращаване на работни места, но какво да правим с освободените работници, когато в съседните държави има кризисна ситуация. Земеделието също ще пострада, щом държавата намали субсидиите, фермерството става нерентабилно и ще се случи същото като в България, Сърбия и Украйна — чуждестранните инвеститори ще започнат да купуват земя.
Междувременно Беларус очаква 500 милиона долара от втория транш от държавния заем от Руската федерация. Според Дмитрий Песков парите ще пристигнат „в близко бъдеще“. Припомням, че страните се договориха за заем от 1 милиард долара още през декември миналата година.
Петя Паликрушева