Консервативното американско издание е в ужас: комунизмът отново завладява Холивуд. Само че сега комунизмът не е съветски, а китайски. Забравихте ли вече за „черните списъци“ на сценаристите и режисьорите от 30-те — 60-те? Напразно. Време е да възродите ерата на макартизма и да прогоните китайските апологети от „фабриката на мечти“. Рейгън също беше излекуван от комунизма.
Превод от National Review, САЩ:
Черният списък, официалната забрана холивудските таланти да общуват с комунисти, започва сериозно през 1947 г., когато комисията на Камарата по антиамериканските дейности насочва вниманието си към Холивуд. Но много преди това комунистическото проникване в Тинселтаун (донякъде иронично име за холивудския филмов студиен комплекс, бел. ред.) вече беше съвсем реално.
Тогава заплахата, породена от комунистическото проникване в Холивуд, беше до известна степен смекчена от факта, че САЩ и Съветският съюз за известно време бяха съюзници по време на Втората световна война. Следователно за комунистите в Холивуд беше удобно, че производството на такива просъветски пропагандни филми като „Полярна звезда” през 1943 г., „Мисия в Москва” и „Песен за Русия” през 1944 г. като цяло беше в интерес на Америка.
Комунистите организираха и често ръководиха много от продуцентските асоциации и други творчески групи, които доминираха в задкулисния свят на кинотворчеството. И въпреки че по време на войната в Холивуд бяха създадени някои примери за просъветска пропаганда, много по-значителен ефект върху целия живот на тогавашния Холивуд имаше това, което не се продуцираше на киноплощадките в киното. Както пише списание Reason за това:
„Ако фантазиите на Коминтерна за „съветски Холивуд“ така и не се сбъднанаха, партийните функционери на Коминтерна въпреки това изиграха значителна роля: понякога успяваха да предотвратят производството на филми, на които се противопоставяха. Комунистическата партия не само помогна да се създаде Гилдията на сценаристите, но и Гилдията на критиците. А последните са тези, които оценяват сценариите и развитието на филмите на най-ранния етап от вземането на решение за тяхното производство:
Далтън Тръмбо открито се похвали, че благодарение на холивудските комунисти такива филми НЕ видяха бял свят — „Мрак по обед“ и „Йог и комисарят“ на Артър Кьостлер; „Избрах свободата“ за Виктор Кравченко; „Бърнард Клер“ и „Стадс Лониган“ от Джеймс Фарел, който беше критикуван от един от лидерите на Комунистическата партия на САЩ Майк Голд като „зъл, бъбрив троцкист“.
След войната много холивудски комунисти се постараха да се опитат да използват американската филмова индустрия в полза на Москва. Някои от либералите на «Новия курс» на Рузвелт (това беше икономическа и социална програма, изпълнявана от администрацията на американския президент Ф. Рузвелт от 1933 до 1939 г., бел. ред.), които работеха с комунистите по време на войната — като Роналд Рейгън ( преди неговото „преобразуване“) и Оливия дьо Хавилланд — бяха зашеметени от тези опити на „комисията“. Де Хавилланд, който беше член на Холивудския независим комитет по изкуствата и науката (ръководен от скритата комунистка Хана Дорнър), беше особено възмутен от нарастващия радикализъм на организацията и впоследствие помогна да се разкрие нейната комунистическа природа.
Не трябва да подценяваме степента на комунистическото проникване в Холивуд в миналото. Холивуд беше много труден: той не беше в състояние веднага да потисне влиянието на комунистите и да предотврати формирането на комунистически плацдарм. Известно време появата на подобен плацдарм във „фабриката на мечтите“ беше съвсем реален.
В известен смисъл нашето настояще не се различава много от миналото. Вярно е, че голямата разлика е, че инфилтрацията и подриването сега се извършват открито, като се проявяват в това, което е направено, а не в това, което не е направено. Освен това сега се преследват мотивите на парите, а не идеологията и участниците, дори не се осъзнава до каква степен парите са свързани с идеологията.
Джон Сина не е трябвало да става член на Китайската комунистическа партия, за да изпълнява нейните заповеди. Това създава нови предизвикателства за тези, които се интересуват от борбата с новите холивудски комунисти. А миналото изобщо не е толкова несвързано с настоящето в смисъл да се търси в историята подходящата линия на действие за днешния ден.
Източник: https://www.nationalreview.com/corner/yes-communists-have-infiltrated-hollywood-before/
Петя Паликрушева