Бившият чешки дипломат е уверен, че нормалните отношения между Чехия и Русия ще бъдат възстановени, но ще бъде много трудно, ще са необходими много усилия. Междувременно той задава неудобни въпроси по делото Врбетице, които остават без отговор, убеден е, че делото няма да оцелее нито в един справедлив процес.
Превод от Haló noviny (Чехия):
Част от интервюто на изданието с бившия чехословашки дипломат Станислав Суя:
Станислав Суя: Уникален акт е изгонването на 18 дипломати на държавата, въпреки че няма доказателства, че някой от тях е нарушил закона на приемащата държава. Дори големите сили, когато става въпрос за масово експулсиране на дипломати, внимателно обмислят причините. В нашата актьорска игра външният министър Ян Хамачек в присъствието на министър-председателя Андрей Бабиш просто заяви, че е «решил» да изгони 18 руски дипломати въз основа на необосновани, голословни «недвусмислени доказателства» и «основателни подозрения».
Да се разбира по следния начин: „Имаме доказателства, но те са тайни, така че не могат да бъдат разкрити!“
Решението за експулсиране на толкова голям брой дипломати трябва да бъде взето от правителството, например, по ускорената процедура per rollam, а не от един министър, независимо от неговите политически амбиции. Министърът трябва само да предложи тази стъпка и да я обоснове.
На второ място, когато става дума за сила, която е стратегически сравнима със САЩ, подобна стъпка има сериозно въздействие върху външната политика на страната и би било добре, ако президентът на републиката публично я подкрепи. Вярно е, че има разлика между позицията на тандема Хамачек-Бабиш и казаното от президента Земан по телевизията.
Президентът показа чувство за справедливост, припомняйки презумпцията за невиновност, тоест необходимостта от доказване на вина. Той призна поне две версии: небрежност при боравене с боеприпаси и саботаж. Сега той добави и трета версия, след като министърът на правосъдието Бенесова обяви още няколко версии.
Случаят Врбетице е уникален случай. В него има много пропуски и недомлъвки вместо убедителни факти и аргументи. Вероятно ще влезе в историята на дипломацията като срежисирана аномалия с така наречената «недвусмислена» версия.
В голямата политика решаващата роля винаги се играе от убедителността на аргументите, логиката на действията и последствията, а не от намеренията, колкото и високо морални да са те.
Умната и проницателна дипломация не разширява кръга на своите врагове. Точно обратното. Ако си спомняте майсторите от тази професия, като например Талейран, Горчаков, Метерних и, да речем, Кисинджър, те винаги са се опитвали да увеличат максимално броя на приятелските страни, да минимизират броя на недружелюбните и да неутрализират останалите.
Източник: http://halonoviny.cz/articles/view/55431259
Петя Паликрушева