На осмата година „партньорите“ се събудиха, защо Байдън и Макрон признаха санкциите срещу Русия за неефективни

На осмата година „партньорите“ се събудиха
Защо Байдън и Макрон признаха санкциите срещу Русия за неефективни

Политиката на ескалиране на санкциите изчерпа своята ефективност, така че Брюксел се нуждае от нова стратегия за изграждане на отношенията с Москва. Съответното изявление на пресконференция след срещата на върха на лидерите на ЕС направи френският президент Еманюел Макрон.

Каква стратегия ще е налице, ще стане известно през юни, когато ще се проведе следващата планирана среща на върха на ЕС. По това време Европейската комисия ще трябва да подготви доклад, в който ще предложи нови политически инструменти за развиване на диалог с Русия.

Както отбелязва Макрон, този диалог трябва да бъде „взискателен“. Но не обясни какво означава това.

Едва ли е възможно обаче да се каже, че безсмислието на антируските санкции му се разкри внезапно. Преди него санкционният натиск върху Русия беше критикуван не само от представители на европейския бизнес, но дори и от редица известни политици и държавни глави.

През април австрийският канцлер Себастиан Курц говори по тази тема, отказвайки да подкрепи въвеждането на нови ограничителни мерки във връзка с жалбата на Киев относно концентрацията на руски войски близо до украинската граница.

И преди Макрон да обяви заключенията си, Марин Льо Пен, лидерът на френската Национална партия «Национално обединение», призова за отмята на санкциите срещу Русия. Тя счита, че няма смисъл да се поддържат тези мерки, тъй като те имат обратен ефект. Първите жертви на санкциите, както отбеляза политикът, „бяхме ние, а първият получател на изгода беше Русия, особено по отношение на селското стопанство …“.

Между другото, испански фермери наскоро се обърнаха за помощ към руското посолство в Мадрид. Опасявайки се от пълна разруха на фона на пандемията, те искат премахването на руските контрасанкции върху техните продукти. Те бяха помолени да изпратят съответно предложение до партньорите от ЕС.

Но ако европейските лидери само започнаха да говорят за неефективността на санкционния инструмент срещу Русия, то САЩ фактически признаха неефективността.

Нещо повече, в лицето на президента Джо Байдън, който се съгласи, че няма да е възможно да се блокира завършването на строителството на „Северен поток 2“ с помощта на нови ограничителни мерки.

Той направи изявлението на 25 май, говорейки пред журналисти на поляната в Белия дом. Според него газопроводът вече е практически построен и въвеждането на нови санкции би било „контрапродуктивно“ за отношенията с Европа.

Освен това, както съобщава Telegram-канала «Резидент», посолството на САЩ в Украйна изпрати директива от Държавния департамент до кабинета на президента Зеленски, така че Киев вече да не повдига темата за Северен поток 2 на международната арена, ако иска да съхрани подкрепата за сегашната администрация на Байдън.

И все пак, трудно ни е да повярваме, че руските западни „партньори“ най-накрая са разбрали, че е абсолютно безполезно да се говори с Русия на езика на ултиматумите и санкциите.

За да изясним ситуацията, попитахме заместник-директора на Института за стратегически изследвания и прогнози Павел Фелдман:

Опитите за натиск върху Русия със санкции, започнали по време на администрацията на Барак Обама, се оказаха наистина неефективни. Освен това тази политика се превърна в изстрел както в американския, така и в европейския бизнес. Нанесен бе удар преди всичко по икономиките на онези държави, които въведоха антируските санкции. А през последните шест до седем години западният бизнес настойчиво настоява за тяхното отмяна.

Първоначално санкциите бяха насочени към икономическото задушаване на Русия, което трябваше да прерастне в дестабилизация на политическата обстановка, в невъзможност на държавата да изпълни своите социални задължения и своеобразен народен бунт срещу сегашното политическо ръководство. Но, както често се случва в Русия, под външен натиск хората, напротив, демонстрираха подкрепата си за властите, сплотиха се около нея. И колкото повече се увеличава този натиск, толкова по-висока е степента на сплотеността.

Западът осъзна това. И заяви очевиден медицински факт: санкциите не само не вредят на Русия, но, напротив, допринасят за укрепването на икономическия и политически суверенитет на Русия на световната сцена. Западът очевидно не иска това. Следователно сега, на концептуално ниво, може да се опита да преосмисли ограничителната си политика и да премине от пръчката към политиката на моркова — т.е. да предложи на Русия някои стимули да се върне в руслото на западноориентираното развитие.

Освен това Европа е много уплашена от потенциалния военно-политически съюз между Москва и Пекин. Това също плаши САЩ. Следователно те вероятно ще се опитат да върнат Русия обратно в техния център на политическо и икономическо влияние.

Но това едва ли ще се случи вече, защото знаем стойността на техните обещания и думи.

  • Макрон говори за някакъв „взискателен диалог“. Какво всъщност могат да изискват от Русия?

— Арогантността, присъща на западните ни „партньори“, няма да се изпари, за съжаление. Но те вече постепенно преосмислят политиката си към Русия.

Например както САЩ, така и Европа престанаха да ни учат как трябва да изграждаме вътрешния си живот, как да осигурим взаимодействие с опозицията, медиите и правозащитните организации. Най-накрая разбраха, че Руската федерация притежава истински суверенитет и руснаците сами ще решат как ще изградят по-нататък своя икономически и политически живот. Тоест, тази тема беше затворена в двустранния ни диалог.

Но европейците все още са загрижени за сигурността. Сигурност на Източна Европа, сигурност на Прибалтика, Полша. По някаква причина те искрено вярват, че Русия подготвя някаква военна агресия срещу тези региони. И очевидно ще изискват да се държим по-предсказуемо и сдържано във военната сфера.

Трябва да кажа, че тези искания ще изглеждат доста парадоксално, защото Русия действа тук изключително ограничено и дипломатично. В сравнение със същите държави, които са разположили своите военни бази почти по целия свят и могат да започнат война във всеки регион на планетата.

Най-вероятно решението на украинската криза ще се превърне в основната платформа, в тема за диалог. Ако търсите някъде точки за развитието на нашето партньорство със Запада, тогава вероятно това е Украйна, това е Донбас. Необходимо е да се разреши този конфликт, а и в процеса на това регулиране може би връзката ни ще бъде възстановена.

Американците и европейците са ограничени от логиката на бюрократичните процедури. Бяха наложени санкции срещу Крим и предполагаемото неспазване на руските споразумения от Минск. Тоест формално, докато Крим се върне в Украйна (това никога няма да се случи) и докато Минските споразумения не бъдат изпълнени (те също, най-вероятно няма да бъдат изпълнени по вина на Киев), Брюксел и Вашингтон няма да отменят санкциите си .

Тук възниква порочният кръг. Днес е невъзможно да се отреже този възел от противоречия с помощта на стари методи.

Единственият начин, който изглежда като истински тук, е радикална промяна в „Минския формат“ и „Нормандския формат“, вероятно поради включването на САЩ в този процес. Което е много вероятно след срещата между Путин и Байдън.

Но също така е много важно да се преразгледат точно тези споразумения от Минск по такъв начин, че да отговарят на всички конфликтни страни. Така, че да са реални за изпълнение. Защото на този етап Украйна отказва открито да ги прилага. А самите републики от ДНР/ЛНР не могат да си позволят изпълнението на тези споразумения, тъй като в този случай те просто трябва да се предадат на милостта на украинските сили за сигурност.

Затова трябва да търсим принципно нови, обещаващи дипломатически решения, в противен случай съществува риск от замразяване на този конфликт за неопределено време. Това означава, че антируските санкции са безсрочни и като цяло предстои затягане на тази взривоопасна ситуация в продължение на много години.

Петя Паликрушева