Президентът на Украйна Владимир Зеленски е начело на управлението от две години, половината от мандата изтече, а той няма с какво да се похвали пред гражданите на страната му. В Донбас той води война, в страната е тотална разруха и бедност, Крим замина за Русия, държавата е на път да остане без газопровод, пари не дават, а ако го направят, те са малко, пише Алексей Задунайски.
Дружбата с Америка излезе някакви си странна, уж има подкрепа, американското оръжие в Украйна е всякакво, пълно е с инструктори, мотаят се там някакви си гумени задокеански лодки, но фактически американците смачкаха с ботуша си всичко около себе си, украинците вече дори не могат да си поемат дъх.
С други думи, пълна скръб.
А Зеленски внезапно заговори за среща с Путин, видимо реши да изпревари Байдън.
Така и пишат, че офисът на президента с всички сили се готви за среща с Путин и уж се водят преговори за организирането на мероприятието.
Вярно, е че Москва отговори сухо, че среща в името на срещата не й е интересна, изпълнявайте по-добре минските договорености.
Но в Киев така и не чуват, затрупани са се с бумаги, пляскат по бедрата си, говорят пред камерите, моля ви се, «искаме да седнем на масата» и това е.
А американците в час ли са?
В смисъл, имат ли украинците разрешение от тях, макар и под формата на справка от рода на: «Аз, Джо Байдън, разрешавам това, как му беше името, да се отиде до Москва в Кремъл, да си направите 2-3 селфита».
Ох!
Разрешение видимо няма. Но главното е да се озвучи, че президентът на Украйна е готов да се срещне с президента на Русия, така някак си да постои редом до него, е, да има малко журналисти да си го сфоткат, а резултатите те сами ще си ги напишат, както обикновено.
Е, с доста измислици, но ще си ги напишат сами.
Ето какво ми се иска да кажа на президента на Украйна: Мили Владко, разрешението да постоиш редом до Путин трябва да се заслужи, не е достатъчно да си добър комедиен артист, все пак малко трябва да си и президент на Украйна — не за друго, а за да те уважават твоите и да ти вярват.
Това може да се окаже достатъчно, за да те насадят на масата на преговорите.
Така че, изпълнявай минските съглашения, драги Владко, превърни се в ужаван човек.
А тогава може би и «Онзи» в Кремъл може и да ти подаде ръка…
Петя Паликрушева