Хубаво е ЕС преди да реагира първосигнално и емоционално с налагане на санкции и рестрикции при такива случаи, като принудителното приземяване на самолета на нискотарифната компания “Rynair” в Беларус и арест на един издирван от белоруското правосъдие опозиционер, съпричастен с размириците в Беларус от миналата година, да отчете тези права, които ги има всяка държава, подписала Конвенцията от Чикаго 1944 г. и поправките след нея.
Нека да уточня ясно:
ЕС не е страна по тази Конвенция!!!
Също така, следва да се напомни на емоционалния ЕС, че Беларус беше свидетел на опит чрез уличните размирици (майдан, оранжева или в друг цвят революция) да се дестабилизира политически страната след проведени избори, също така, службите за сигурност разбиха преди месец група от лица, терористи, подготвящи покушение срещу Лукашенко и т.н.
Всички тези обстоятелства поставят една държава в неестествена ситуация и изострено внимание, като мерките, които поема са съобразени с тази нестабилност, да не кажа враждебност.
Конвенцията от Чикаго 1944 г. за въздухоплаването касаещо гражданските и държавни въздухоплавателни средства ясно постановява, че една държава има пълен суверенитет върху въздушното си пространство, както и да регулира трафика в него. От регулациите на Конвенцията са изключени тези на военновъздушните сили, на полицията и на митническите власти. Прелитането на въздушното пространство над една държава става по два начина — чрез разрешение или на базата на споразумения за „въздушни коридори“.
В случай, че самолетът пренася вещества (боеприпаси, химикали, бактериологични субстанции и т.н.), които биха представлявали опасност за живота и здравето на гражданите на държавата се договарят специални коридори, далеч от населените места и обичайния въздушен трафик.
Когато има съмнение за контрабанда — трафик на оръжие, наркотици, или наличие на пътници, които се издирват от правосъдието и представляват опасност за сигурността на държавата, над която територия самолетът прелита, същият може да бъде принуден да кацне на посочено от властите летище и инспектиран. След инспекцията самолетът може да продължи по дестинацията си.
Тези практики за принудително приземяване на граждански самолет са редки, но държавата си запазва пълно право да прибегне до тази мярка като краен ресурс.
С поправката от 1985 г. ясно е казано, че всяка държава следва да се въздържа от употреба на сила спрямо цивилни самолети (в съответствие с принципите на ООН). В същата допълнителна поправка потвърждават суверенното право на страната на въздушното си пространство над територията и признават правото й да изисква принудително кацане на въздухоплавателен съд, нарушил въздушното пространство или при наличие на достатъчно данни, че въпросният полет извършва действия, които не са съвместими с цивилното въздухоплаване да бъде принуден да се приземи и да бъде инспектиран.
Когато обстоятелствата налагат необходимостта от употреба на сила, то тя не трябва да застрашава сигурността на самолета и живота на пътниците му. Капитанът е длъжен да се подчини на подадените му команди и инструкции от въздушните власти на страната и да приземи въздухоплавателното средство на указаното място.
Няма драма. Ако беше принуден да кацне друг самолет на територията на ЕС, нямаше да има толкова отзвук и шум. Още веднъж сме свидетели на двойните стандарти.
Аферим за декорацията ЕС.
Георги Караславов