Датският вестник се среща със сина на затворник от концентрационния лагер Щутхоф. Германците натоварват затворниците на шлепове и ги изпращат в Балтийско море да умрат без храна и вода. Зигмунт Шатковски има късмет: шлепът му пристига на брега на датския остров Мьон. Виждайки изтощените хора, датчаните са изумени, но веднага се хвърлят на помощ.
Превод от Jyllands-Posten (Дания):
Нова документална книга е посветена на спасителната операция на остров Мьон на 5 май 1945 г., когато въглищен шлеп влиза в пристанището Клинтхолм-Хавна с неизлечимо болни и изтощени затворници от концлагера Щутхоф.
Най-добре от всичко 81-годишната Ирен Нилсен (Irene Nielsen) помни миризмата.
Тя е на шест години, когато въглищен шлеп влиза в пристанището Клинтхолм-Хавна на остров Мьон. На 5 май 1945 г. островът тъкмо празнува добрата новина за свободата, когато влекач докарва разбития шлеп до рибарското селище.
В мрака на товарния отсек са 345 изтощени, болни и умиращи затворници от концентрационния лагер Щутхоф в окупирана от немците Полша.
„Миризмата беше ужасна. Миришеше на изпражнения и повръщано”, казва Ирен Нилсен пред Jyllands-Posten.
«Беше ужасно. Ужасна гледка. Хората на борда бяха като живи мъртъвци. Бяха навсякъде — лежаха на палубата, висяха над парапета. Започна хаос, защото всеки, разбира се, искаше да се качи на брега възможно най-скоро. Ние, децата, не бяхме виждали подобно нещо в живота си.»
Започва мащабна спасителна операция.
Група местни бойци-антифашисти от Съпротивата, лекари, медицински сестри и други служители на Датския Червен кръст за известно време забравят за празника на освобождението. Мнозина рискуват живота си, за да помогнат на затворниците.
Шест месеца мъчения в подземията на Гестапо
Един от затворниците на тази шлеп е 31-годишният Зигмунт Шатковски.
По образование той е учител по музика и пианист, а преди това служи в Познанската консерватория. През 1939 г. става офицер от запаса в полската армия, а по-късно — активен участник в полската нелегална Съпротива по време на германската окупация на страната. През март 1944 г. той е арестуван и след шест месеца изтезания в подземията на Гестапо е изпратен в лагера Щутхоф.
Ежедневни екзекуции
Зигмунт Шатковски и вторият му баща са прехвърлени в концентрационния лагер Щутхоф. Там неговият втори баща умира малко преди освобождаването.
Но Зигмунт Шатковски много пъти вижда смъртта в очите, казва сина му Янек.
„Включително когато се качил на шлепа, който германците пуснали в Балтийско море, за да се отърват от затворниците. Баща ми прекарал седмица и половина на шлепа без храна и вода, очаквайки всяка секунда, че ще бъдат взривени.»
Около 65 хиляди души са загинали в Щутхоф
Смята се, че около 65 хиляди души са загинали в Щутхоф. Това е около половината от всички затворници в концентрационни лагери.
Нацистите се опитали да се избавят от 37 хиляди души — били пребити до смърт или изпратени в Балтийско море. 20 хиляди загинали. Около 4 хиляди се качили на шлеповете, от които само половината се измъкнали живи.
Ужасите на Щутхоф засегнали няколко поколения и хиляди семейства.
Източник: https://jyllands-posten.dk/kultur/ECE12844163/nede-i-lastens-moerke-befandt-sig-345-udsultede-syge-og-doeende-fanger-fra-koncentrationslejren-stutthof/
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Уважаеми русофили, Фейсбук (разбирай ФАЩ) постави сайта News Front под зловещи санкции.
Всички акаунти на десетките журналисти, пишещи в сайта, са ликвидирани, а върху новите ни акаунти е поставен своеобразен «Чадър» — за да не ни чете почти никой.
Аз и руските ми колеги ще ви бъдем много благодарни, ако съдействате истината за Русия да бъде прочетена от колкото се може повече българи.
За да заобиколим американските санкции, руските ми колеги измислиха ето това https://zapisnanews.info/….
Тук са публикувани многобройни статии и новини, които се актуализират ежедневно.
Цъквате върху синия линк по-горе, виждате цяла поредица материали, избирате статия или новина, цъквате върху заглавието, материалът ви се отваря и е готов за публикуване в група или във вашия профил.
Сърдечно ви благодарим за помощта!
Русия няма да я забрави!
Победата ще бъде наша!