Цвятко Радойнов е български интифашист.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Става член на ЦК на БРП (к) и ръководител на Централната военна комисия и Народоосвободителната въстаническа армия.
Начело на група, която през лятото на 1941 г. се завръща нелегално в България с група от парашутисти и подводничари с цел да подпомогне развитието на нелегалната съпротива в страната.
Апаратът на Никола Гешев чрез свой информатор сред комунистите го разкрива и той е арестуван през 1942 г. Осъден е на смърт по процеса на подводничарите.
Разстрелян в гарнизонното стрелбище на София на 26 юни 1942 г.
Цвятко Колев Радойнов е политически и военен деец на БРП (к).
Полковник в Червената армия на СССР.
Участник и ръководител на комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, става ръководител на Централната военна комисия.
Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Бургаско. След разгрома на въстанието емигрира в Турция, а оттам в СССР. От 1926 до 1929 г. учи във военната академия «Михаил Фрунзе», по-късно става преподавател в нея. Достига до звание полковник в Червената армия.
Участва в гражданската война в Испания през 1936-1939 г. като доброволец в интернационалните бригади. Проявява героизъм в боевете при Гуадалахара и при Мадрид.
Процесът на парашутистите и подводничарите е наказателен съдебен процес на Софийския военнополеви съд (дело № 503 от 1942) срещу 27 български комунисти-политемигранти.
Те са членове на групи от т.нар. парашутисти и подводничари, изпратени да организират въоръжените противодържавни и терористични сили в България с помощта на разузнаването на СССР. Подготвени са 9 групи: 5 групи парашутисти (спуснати с парашути), 3 групи „подводничари“ (доплували от подводници), група за влизане в страната през зелена граница.
В края на лятото на 1941 г. със съветски подводници и самолети в България нелегално пристигат 61 разузнавачи и военни специалисти начело със съветския полковник Цвятко Радойнов.
От тях 55 са българи, 5 руснаци и 1 чех. Българите са дейци на БРП (к).
Целта е „получаване на разузнавателна информация, осъществяване на саботаж и терористични актове във военни обекти, осигуряване на неутралитет на България във войната със СССР и подготовка на въоръжено въстание“.
Парашутистите са пет групи. Командири на групи са Атанас Дамянов, Груди Филипов, Стоян Палаузов, Симеон Симеонов и Йордан Кискинов. Спуснати са две групи на 14 септември 1941 г. в околностите на Добрич, една група на 19 септември 1941 г. в околностите на Трябвна, една група на 22 септември 1941 г. край с. Долно Ботево, Хасковско и една група на 6 октомври 1941 г. край с. Лахана (Гърция).
Подводничарите са 3 групи, които акостират на българския бряг на 11 август 1941 г. при устието на река Камчия. Командири на групи са Съби Димитров, Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов. Групата на Иван Винаров трябва да достигне до България през Иран и Турция.
Въпреки тайната подготовка на акцията, тя става известна на германското разузнаване още през юли и информацията е предадена на българските власти. От прехвърлените в страната 56 души 13 са убити, 28 са заловени, а останалите успяват да се укрият. Акцията не среща подкрепа сред българското население, което активно участва в залавянето на диверсантите. Част от тях загиват, съдбата на 1 участник е неизвестна , други попадат в заложени клопки.
Поклон пред паметта на загиналите за свободата антифашисти!
Смърт на фашизма!
Петя Паликрушева