Известният американски „мозъчен център“ неочаквано препоръчва на администрацията на Байдън да прояви сдържаност в Украйна. Тя не е в сферата на интересите на САЩ, а на Русия. Украйна не е член на НАТО, а ескалацията около нея — са ненужни високи рискове за САЩ. Читателите са по-радикални:
„Съединените щати не трябва да си навират дебелия си нос в този отдалечен регион, където могат да бъдат притиснати“.
Превод от The American Spectator, САЩ:
Въпреки че САЩ участваха в няколко „безкрайни войни“, нито една от тях не представляваше екзистенциална заплаха за страната. Това беше така, защото никой от противниците на Америка, подобно на Русия, не беше сериозна военна сила с добре обучени конвенционални сили и обширен ядрен потенциал.
Понастоящем войски от различни страни маршируват из Европа. Русия разположи големи сили по украинската граница, което предизвика бурна дипломатическа активност в света. Засега във всичко това има повече реторика и заплахи, отколкото кръв и разкъсана плът. Има голяма надежда, че никой не иска война. Но с нарастването на напрежението грешките стават все по-вероятни. В резултат на възможен военен конфликт нито една от страните всъщност няма да спечели.
Съединените щати и европейските държави, наслаждавайки се на триумфа си, унижаваха Москва на всяка крачка — разширявайки НАТО, демонтираха Сърбия и насърчиха «цветните революции» в Грузия и Украйна.
Няма значение дали тези действия са били „оправдани“ (каквото и да означава това „оправдание“), нито едно руско правителство не би могло да приеме подобни действия на Запада.
Когато през 2014 г. Вашингтон и Брюксел решиха да пренасочат украинските икономически връзки към Европа и да извършат уличен преврат срещу законния (макар и със значителни недостатъци) избран проруски президент на Украйна, Путин и неговите съюзници реагираха.
В отговор Москва завзе Крим, територия, исторически принадлежаща на Русия, в която се намира важна военна база в Севастопол, и подкрепи сепаратистките етнически руски движения в Донбас в Източна Украйна.
Въпреки че в крайна сметка беше постигнато прекратяване на огъня, общо около 14 000 души бяха убити в боевете, превръщайки го в класически «замразен» конфликт.
Американските и европейските официални лица се държаха глупаво и безразсъдно.
Особено необмислено от тяхна страна бе да настояват на приемането на Грузия и Украйна в НАТО, добавайки към алианса държави, които не биха подобрили неговота безопасност, а можеха да бъдат разглеждани само като «кулминация» на агресивното придвижване на НАТО към границите на Русия.
Вашингтон никога не би допуснал подобна ситуация в своята изключителна сфера на интереси в Западнато полукълбо. Ако СССР бе заставил Мексико икономически да се ориентира към съюзниците на Москва, начело с Куба, Перу, Венецуела и Бразилия, би поощрил революция, ако бе свалил избраното и подкрепено от САЩ правителство в Мексико и би предложил на новите управляващи да се присъединят към Варшавския договор, членовете на «Вашингтонската клика» (Washington Blob) — група антируски настроени американски конгресмени, бел. ред.) биха се побъркали.
Ентусиастите от «партията на войната», такива като Джон Маккейн, Линдси Греъм, Джо Либерман, Том Котън и Робърт Менендес, биха спретнали «маори хака» (боен танц на новозеландските аборигени, приблиз. превод) около Капитолийския хълм, заявявайки, че «сега всички те са мексиканци» и настоявайки за война.
По своята мрачност това би било сравнимо само с Кубинската криза.
Конвенционалните военни части на Русия, концентрирани на границата с Украйна, включват 100 000 военнослужещи, 1300 танкове и артилерийски оръжия, 380 ракетни установки и 3700 дронове. Разбира се, както отбеляза Москва, тя има право да движи войските в своите територии.
Най-вероятно Москва просто иска да провери реакцията на САЩ и Европа, предвид скорошната смяна на администрацията във Вашингтон и предстоящата смяна на ръководството в цяла Европа, особено в Берлин. Но окончателното влошаване на отнонията с Москва от администрацията на Байдън и подкопаването на приятелските сили в Европа без очевидна полза едва ли са част от изчисленията на Москва. Най-вероятно маневрите са насочени срещу Киев — да го принудят да се съобрази с Минските споразумения, да демонстрира реакция на неотдавнашните вътрешни репресии срещу руско настроените политици и телевизионни канали и (или) да предупреди президента Владимир Зеленски, който рязко затегна позицията си срещу Москва. В крайна сметка Зеленски дори нарече действията на Путин „игра на мускули“. Може би това не е толкова голямо основание за паника в европейския континент.
САЩ не искат война и биха предпочели да си сътрудничат с Москва в Близкия изток, в борбата срещу тероризма, в отношенията с Китай и в противодействието на ядрените военните програми на Северна Корея.
Европа също не иска война и би предпочела да развива икономически връзки с Русия.
Балтийските държави и Полша биха предпочели да имат мирен, сигурен съсед както на изток, така и на запад. Украйна би предпочела да сложи край на конфликта, който отне твърде много животи и струва твърде много, усложни вътрешнополитическата ситуация и дестабилизира страната. Русия предпочита да постигне своята сигурност без конфликт и да вижда как Запада приеме проблемите й, вместо да ги отхвърля.
Киев не може да претендера да стане просто още един рецепиент на защита, предоставена й от Америка и НАТО.
Украйна не заслужава заради нея да се рискува с война срещу държава с ядрен потенциал.
Ако Европа счита друго, тя трябва да действа, харчейки своите собствени пари и подлагайки на риск своята собствена войска.
Но Америка, великата, която в значителна степен е банкрутирала свръхдържава, трябва най-накрая да постави своите правилни приоритети.
Автор: Дъг Бандоу — старши научен сътрудник в Института Катон (американска частна либертарианска научно-образователна организация). Бивш личен помощник на президента Роналд Рейгън.
Източник: https://spectator.org/ukraine-russia-united-states/
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)