Напоследък дипломатическите отношения на западните страни с Русия навлизат в един труден период на конфронтация и опити тя да бъде принудена да отстъпи.
Започна се дипломатическа война, провеждат се чести демонстрации на сила от двете страни под различен надслов и подплатени от нови и нови санкции, както и с миниране на всякакви опити за нормализиране на отношенията и подновяване на диалога.
По този повод ще разкажа за две случки от втората четвъртина на 19 век, които съм запомнил по „История на дипломацията“, те са красноречиви в следното отношение: каква е Русия по отношение на опитите да бъде унизена или накарана да сведе глава пред «могъщия» запад.
Първата случка е с руския министър на външните работи граф Карл Неселрод. Неговият подход в дипломацията е много нестандартен и до голяма степен оформя руската дипломатическа школа, която придобива свой отпечатък и до днес е сред най-добрите в света.
При посещението му в Париж, Франция решава да постави една пиеса от руския живот, в която по много обиден и вулгарен начин се представя Руската империя и събитията около убийството на Павел I през 1801 г. Неселрод запазва хладнокръвие пред тази новина и разхождайки се из залите на Версай обявява, че ако пиесата бъде поставена във френските театри, императорът Николай I ще се радва да изпрати от Русия един милион души в сиви шинели и те ще бъдат много мотивирани да присъстват като публика. Пиесата изобщо не вижда бял свят.
Другият случай е с руския дипломат и офицер Александър Меншиков.
През 1853 г. е натоварен да води преговорите с Турция. Когато пристига в Истанбул носи писмо от Николай I до султана с искания, които Високата порта не приема. Аудиенцията е в разкошния дворец Долмабахче. Султанът и правителството му са очаквали пратеника на руския император да се поклони, но Меншиков не се покланя и предава писмото от руския император.
Султанът останал много обиден от дръзкото му поведение и решава да го накара да се поклони по всякакъв начин, дори това да е против неговата воля. В продължение на два месеца всички врати в залата на двореца били преправени така, че височината им да е по-ниска от човешкия ръст.
На 20 април 1853 г. е втората аудиенция на Меншиков със султан Абдул Меджид I.
Меншиков е бил предупреден за тази реконструкция и когато отива, вместо да влезе в залата навеждайки (покланяйки) се пред султана и османското правителство, решава да влезе заднешком в залата, показвайки задните си части на султана и министрите.
Тази дързост допълнително усложнила и без това развалените отношения на Русия и Турция, но остроумието на дипломата да не допусне унижение на своята държава пред другата трябва да бъде отбелязано.
Хубаво е да се знаят тези случки, когато се подхожда спрямо Русия, а и да е ясно, че тя няма да падне на колене, нито ще приеме да бъде унижавана, още по-малко да бъде принудена със сила. Пътят е един — с диалог и взаимно зачитане и уважение.
Георги Караславов