Из разпита на Багрянов от Народния съд, 2 част
Багрянов става министър-председател с амбицията да спаси династията, буржоазния строй и чрез лицемерни контакти със съветските дипломати и отделни комунисти да спечели време, за да може по-късно да хвърли всичките сили на правителството за разгрома на антифашистките борци.
Ето защо в лицето на Багрянов монархо-фашистката диктатура вижда най-ловък, най-гъвкав и двуличен политик, който би измамил общественото мнение и докрай би останал верен на фитлерофашистите.
Към края на май го потърсили регентите. На другия ден заминал за Чамкория.
Регентите му казали, че вече са приели оставката на Божилов. Били много загрижени, защото управлението не вървяло. Възложили на Калфов да състави кабинет, той приел с голяма увереност в себе си, но след седмица дошъл съвсем отчаян и отказал.
Тъй както Филов обрисувал положението, то излизало още по-безизходно, отколкото Багрянов си го представял.
- — Тогава се намеси и князът, продължава Багрянов. – И заяви: колкото и да бъде тежко, ако отлагаме, ще стане още по-тежко, пък и ти си бивш офицер, ти си гражданин, ти си бивш министър. Трябва да имаш куража да ни помогнеш!…
- След няколок дена Багрянов се върнал.
- — Те ми казаха, продължава той, че ние сме пред война със Съветска Русия.
- Да не си правя никакви илюзии, че можем да я избегнем.
- Моята задача, според тях, е така да маневрирам, че да оставим впечатление, че войната, която ще дойде, не е по наша вина, а по причини на другата страна. И понеже съм бил популярен, хората щели да повярват, допълва той.
- Багрянов разказава пред съда как си представил, че германците ще сложат прогермански кабинет с Божилов или Цанков, а и с военните.
- Тогава Съветската армия ще извърши десант.
- Преди нея ще дойдат турците и ще стигнат до Дунава.
- Германците ще се съпротивляват, ще почне и вътрешна война.
- — Пред мен се рисуваше една съвършено разрушена територия и една бездна от страдания, към която аз щях да тикна българския народ с дезертьорството си и липсата на кураж у мен да поема управлението на страната. След това реших, че измъкването на България от този сокак трябва да бъде моя задача. Отидох при господа регетите сутринта и им казах:
- Съгласен съм да съставя кабинет.
- Кабинетът трябваше да бъде такъв, че да не изплаши германците, че тук се отива круто против тях.
- Той трябваше да вдъхва доверие в другата страна.
- Формата на този кабинет бе нещо много деликатно, нещо много тактично.
- И както виждате, като прърв министър в този кабинет аз турям председателя на германо-българското дружество проф. Станишев, но веднага от другата страна слагам председатерля на българо-съветското дружество проф. Дончо Костов. Така стана маневрирането и при второто попълване на кабинета.
- Но проф. Дончо Костов не пожелал да влезе в неговия кабинет. Освен това никак не е ясно, като е сложил, от една страна, стария погромаджия и разбойник Славейко Василев, кого е сложил от другата му страна – Сталийски ли, който е един от първите идеолози на фашизма в България?
- Тези неща Багрянов ги премълчава в изложението си.
Пил вода, изпил си хапчетата, полял си с вода, за да му върви, и разпитът пред Народния съд продължил.
Въздъхнал, замислил се.
Багрянов напомня за министерското постановление от 28 април 1944 г., с което се създава огромен очистителен апарат.
— Още преди 1 юни, казва той, се носеха слухове за жестокости и беззакония. Ето защо в Министерския съвет решил за отмяната на постановлението и възлагане на военния министър да я проведе.
— С това, продължава Багрянов, борбата срещу партизаните автоматично падаше върху жандармерията, а срещу тях ще се води борба с други средства.
След това обаче се били повяли недоразумения между жандармерията и войската относно въоръжението.
Имало слухове, че жандармерията върши и зулуми.
Затова правителството прехвърлило жандармерията към военното министерство.
Наредено било да се направят селски отбранителни отряди.
Багрянов рисува пред Народния съд идилична картина.
Споменава за Перущица, където имало избиване на хора. В Бургас и Новоселци също.
И още някъде, които той не пожелава да спомене.
Не можел да си спомни.
Не знае дали убийците са осъдени, защото имал много по-важни неща за решаване, отколкото изгорените партизански къщи, те били дреболия в сравнение с главното.
- — Ние искахме да направим, ако не един остър завой, то поне един тъп завой, казва Багрянов пред Народния съд.
- Наистина, завоят излязъл много тъп.
- Но и жесток.
-
Добри Терпешев, свидетел пред Народния съд, казва за дейността на Багряновото правителство:
-
“Те ни взеха най-скъпите жертви”.
- ——
- Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)