Авторът в началото на статията, написана и публикувана за първи път през 2014 г., с невинна жестокост очертава плана за либералното преструктуриране на света, почти реализиран в началото на 90-те години. Разчленяване на СССР, война между Ирак и Иран, господство на САЩ. Той е възмутен, че „Путин, въпреки че му се паднаха слаби карти, доста успешно осуетява западните проекти в бившата съветска територия“.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
2014 г. се оказа бурна. Геополитическото съперничество отново излезе на преден план в света. Старомодните силови игри за власт се върнаха в международните отношения. Руските войски превзеха Крим. Китай агресивно претендира за акваторията. Япония в отговор също стана по-строга. Иран се опитва да използва съюза си със Сирия и «Хизбула», за да спечели господство в Близкия изток.
Западът не просто трябваше да провъгласи смъртта на старомодната геополитика. Той направи това само защото категорично погрешно оцени разпада на Съветския съюз.
Това беше просто триумфът на либералната капиталистическа демокрация над комунизма, а не краят на „твърдата сила“. Китай, Иран и Русия никога не са признавали геополитическото разположение на силите след Студената война, а сега усърдно се опитват да променят горното. Този процес няма да бъде мирен. Независимо дали ревизионистите успеят да се ориентират или не, техните действия вече промениха баланса на силите и динамиката на международната политика.
Лъжливо чувство за безопасност
Когато Студената война приключи, много американци и европейци смятаха, че основните геополитически въпроси вече са решени.
Трудно беше да си представим как светът щеше да се развива без строителството на либералния световен ред.
В Европа редът, установен след Студената война, включваше обединението на Германия, разчленяването на Съветския съюз и интеграцията на балтийските и бившите страни от Варшавския договор в НАТО и ЕС.
В Близкия изток световният ред се опираше на доминирането на съюзническите сили на Съединените щати (Саудитска Арабия, нейните съюзници в Персийския залив, Египет и Турция) и на взаимното сдържеане между Иран и Ирак. В Азия това означаваше безспорното господство на Съединените щати, обвързано с тесните отношения на сигурност с Япония, Южна Корея, Австралия, Индонезия и други съюзници.
За съжаление много анализатори смесиха тези временни геополитически условия и резултата от идеологическата борба между съветския комунизъм и либералната демокрация — което изглеждаше по-скоро като нещо окончателно. Известната формулировка на политолога Франсис Фукуяма, според която краят на Студената война означава «краят на историята», е свързана с идеологията. За мнозина обаче разпадът на Съветския съюз започна да означава не само края на идеологическите конфликти, но и край на геополитиката.
В света след Студената война тази логика доведе до убеждението, че страните ще трябва да възприемат принципите на либералния капитализъм, за да бъдат в крак с другите.
Предполагаше се, че в съвременното общество само либералната демокрация е способна да осигури ниво на свобода и достойнство, достатъчно за стабилност.
Понастоящем всички тези идеи трябва да бъдат преосмислени.
Путин, въпреки че му се паднаха слаби карти, доста успешно осуетява западните проекти на бившата съветска територия. Той успя да спре разширяването на НАТО. Той разчлени Грузия, изтегли Армения в руска орбита, затвърди контрола си над Крим и подари на Запада изключително неприятният и унизителен сюрприз с украинската си авантюра.
Путин обаче не счита, че историята е приключила.
Той напомни на враждебните чужди сили, че ноктите на руската мечка все още са остри.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2014-04-17/return-geopolitics
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)