На ръба: «Който мигне първи»

Страните (а това не са Украйна и Донбас, а Русия и САЩ) са в ситуация «който мигне първи».

Маразматичната администрация на Байдън реализира плановете на Хилъри Клинтън, обявени по време на предизборната й кампания през 2016 г. — плановете за ядрен шантаж над Русия.

Тогава Хилъри заяви, че настоява за отстъпки от страна на Русия под заплахата за пълномащабна ядрена война.

Сега САЩ демонстрират готовността си в няколко стъпки да доведат кризата в Донбас до нивото на пряк военен конфликт между Русия и САЩ.

Защо правят това?

Защото не им останаха други методи да отстояват своята глобална хегемония, без която САЩ се превръщат в слаба и бедна регионална държава, вътрешно нестабилна и склонна към разпад.

Според американските сметки, в рамките на близките три-четири години те окончателно ще изгубят от Русия и Китай икономическото и политическо съревнования и ще се лишат от теоретичната възможност да победят във военен конфликт.

Пред Вашингтон стои дилемата: сега или никога.

Значи ли това, че войната е неизбежна?

Не.

Но опасността е огромна.

Нещо повече, рискът събитията да излязат извън контрол, е огромен, имайки предвид неадекватността на американската администрация.

Но политиката не предпорлага задължителен фатален развой на събитията.
Винаги има маса варианти.
Ето основните три, които позволяват да се избегне най-лошото:
Някой отсъпва без война. За отстъпващия това ще означава политическа катастрофа, но отложена във времето. Няма да бъде забелязана веднага.
Военната криза ще започне и ще завърши твърде бързо, за да могат САЩ да развихрят своя план за европейска война. Грубо казано, Украйна ще бъде унищожена толкова бързо, че поляците, прибалтите и прочие самоубийци, както и самите САЩ, няма да успеят да реагират своевременно, а после ще бъде късно.
В третия етап ще се случи разрив в нагнетяването на обстановката. Украинските ръководители може би така и няма да се решат да пристъпят последната червена линия. Защото за тях при всеки изход от конфликта шансове за оцеляване НЯМА. 
Дори ако САЩ им изпратят самолети (което едва ли ще се случи), те ще долетят само до Бориспол или няма да напуснат въздушното пространство на Украйна.
А Русия може във всеки един момент да закрие небето над Украйна.
Източноевропейците също едва ли ще се решат да тръгнат на бой срещу Русия.

Едно е да обявиш «война на Русия» в  собствените си СМИ, съвсем друго е да направиш това на практика.

 

Може да не им стигне времето да се напъхат в бомбоубежищата си. Някои определено ще се спънат по стълбичките.
Ако долетят десантчици да вземат пленници, това е добре. Но могат да долетят ракети, които не вземат пленници, защото това не го умеят.
А Западна Европа?
САЩ едва ли ще рискуват до доведат конфликта до края му, ако европейските съюзници им откажат подкрепа, в това число ако забранят на американците да водят подривна дейност срещу Русия на тяхна територия.
В Западна Европа добре помнят това неприятно чувство, когато градът ти, а дори малката ти нещастна страна е цел за едни такива бездушни бойни глави, способни три пъти да изтрият от лицето на земята държавата ти, а след това да я засипят с радиоактивна пепел .
Жителите на Западна Европа искат да живеят добре, което е нормално, а не геройски да умрат в името на американската хегемония.
Страхът от смъртта може да събуди в тях храбростта, така необходима, за да се противопоставят на плановете на САЩ.

Слабостта на тези варианти се заключава в това, че Русия е принудена да разчита на правилно решение, взето от друг, защото Кремъл вече НЕ може да отстъпва.

Но, както виждаме, има много варианти фаталното развитие на събитията да направи завой.

Независимо от това, с мъка трябва да признаем, че светът никога не е бил толкова близо до войната, колкото сега.

След Карибската криза светът почти стигна до Трета световна, когато в началото на 80-те САЩ разположиха в Европа своите ракети със среден обсег, а съветските комплекси РСД-10 «Пионер» внезапно се оказаха в ГДР.

Ядрените ракети тогава се намираха само на няколко десетки километра едни от други (в ГДР и ГФР), а това означава, че всеки конфликт с употребата на обикновено оръжие заплашваше моментално да се превърне в ядрени удари.
Но дори тогава ситуацията бе по-добра, защото американците макар да бяха и тогава заразени от вируса на каубойството, като цяло бяха вменяеми, не поискаха война и започна диалог.
Сега, обаче, светът си има работа с неадекватен Вашингтон, за който бъдещият мир е по-лош от войната.
Нещо повече, «неограничените възможности» считат, че могат да спечелят войната, за тях не съществува компромис, настояват за едностранни отстъпки.
И все пак светът има шанс за оцелее.
Болшинството хора (американците не са изключение) искат да живят.
Превзелата Белия дом маразматична байдъновска хунта не е всесилна.
Тя също може да бъде спряна — със съвместни усилия.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/

Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)