Преговорите между лидерите на Русия, Германия и Франция се проведоха без участието на Украйна. И въпреки че те бяха обявени извън нормандския формат, с обсъждането не само на украинския въпрос, е повече от ясно, че Украйна не е била заобиколена мълчаливо, а и че не всичко е било съобщено на пресата.
Ал. Дюма има епизод, в който Луи XIV получава писмо от сваления си „колега“ от Англия с молба за военна и финансова помощ за възстановяване на кралската власт от другата страна на Ламанша. Но Луи XIV е все още млад, Франция всъщност се управлява от кардинал Мазарини, който за изненада на неопитния монарх отгатва съдържанието на документа, без да го прочете. Достатъчно било опитният политик да знае за самия факт на получаване на писмото, името на подателя и адресата.
Какво било съдържанието на писмото, това за Мазарини отдавна било ясно.
За съдържанието на преговорите между ръководителите на Русия, Германия и Франция можем да научим само от съобщенията в пресата, но можем да предположим какво е било казано, но така и не е попаднало в медиите.
За целта нека разгледаме ситуацията от птичи поглед.
САЩ продължават Договора за ограничаване на стратегическите ядрени въоръжения, но в същото време декларират намерението си да се изправят срещу Русия. Със сигурност за Вашингтон е от полза, ако се осъществи планът им за разгръщане на мащабна война в Украйна, която те така и не успяха да проведат през 2014 г.
Германия и Франция явно заемат политика на изчакване.
Не искат да правят отстъпки на Русия, не могат да повлияят на Украйна — а всъщност не се и опитват, като цяло очевидно просто чакат проблемът да бъде решен по някакъв начин и от някой друг.
Берлин и Париж просто не са способни на друго.
Украйна иска да си върне Донбас, но без население.
Като цяло тя иска много неща, дори Крим. Киев декларира, че Украйна води война с Русия и очаква, че ако това наистина се случи, тогава «Западът ще й помогне».
Защото украинските политици считат по незайни за нормалната логика причини, че САЩ ще ги защитят, а няма да ги пожертват заради собствените си интереси — всъщност, това горното …очакване си остава за всеки здравомислещ човек една голяма загадка.
Но никой не говори за адекватността на властите в Киев.
И така, САЩ правят всичко, за да въвлекат Русия във войната в Украйна, докато самите американци се опитват официално да останат встрани.
А Германия и Франция са прехвърлили крак върху крак и просто наблюдават как всичко това ще завърши. Да, много типично.
На този фон ЛДНР декларират готовността си да посрещнат настъплението на въоръжените сили на Украйна, ако то бъде осъществено, както и намерението си да разширят териториите си на запад до административните граници на регионите.
В Русия осъзнават, че Вл. Зеленски няма да промени политиката на П. Порошенко и няма да изпълни Минските споразумения. Путин няма намерение да разговаря със Зеленски, а Песков съобщи, че по време на управлението на последния прилагането на Минските споразумения не е напреднало „ни на йота“.
Киев обявяви за концентрация на руски войски на границата с Украйна.
Русия, от една страна, не опроверга този вид изявления, но от друга страна предупреди по дипломатическите канали за отговорността на Украйна в случай на започване на широкомащабни военни действия.
Това е общата картина на украинската проблематика днес.
Сега нека добавим към картината декларираното намерение на Киев да проведе мащабни учения в териториите, непосредствено прилежащи към зоната на конфликта в Донбас.
Точно в този момент отново се появи Москва: тя поиска преговори с Берлин и Париж — в момента, в който Киев обяви за предстоящите учения.
Това означава, че ако обявените учения дори не се окажат прикритие за разполагането на въоръжени сили на Украйна и започване на настъпление, те определено ще влошат ситуацията и могат да послужат като детонатор за пълномащабен конфликт, дори ако политическото ръководство на Украйна изпадне в страх и паника в решителния момент.
От това следва, че Киев повишава степента на напрежение, а Москва предупреждава Берлин и Париж за отговорността за последиците от войната, ако тя избухне, която отговорност ще падне върху плещите на правителството на Вл. Зеленски. Това вероятно е основното съдържание на разговора между лидерите на Русия, Германия и Франция.
Означава ли всичко това, че мащабната война в Донбас е неизбежна?
Не, не означава.
В последния момент страните могат да се споразумеят, както се е случвало в историята нееднократно.
Но шансовете за мир намаляват с всеки изминал ден.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)