Изгубените от обединена Европа войни срещу Русия в миналото не неучиха на нищо застаряващия Стар свят, не спряха нецивилизования Запад да се опитват отново и отново да постигне победа на източния фронт. За да може Русия да се избави от агресивните им напъни, Москва трябва или да ликвидира, илир да постави под пълен контрол алчните си съседи.
Това заяви Ростислав Ищенко.
Веднъж на сто години обединена Европа води война с Русия, потопява се в кръв и след това се успокоява за следващите сто години.
Различни европейски страни, при наличието на всички раздиращи ги противоречия (териториални, икономически, религиозни и прочие), продължават да се чувстват като единна цивилизация, изхранена от католическата църква, а също от Западната империя на Карл Велики и наследницата й Свещената Римска империя.
Дори православните румънци, гърци, българи, сърби и черногорци, ползвайки се в дадени случаи като единоверци от руското покровителство, се чувстват повече като част от Европа, отколкото като част от единно с Русия цивилизационно пространство.
За неправославните «братя-славяни» дори не се налага да говорим.
Независимо от това страните от класическия Запад (Франция, Британия, Италия, Испания, Германия), макар и да не изпитват любов към Русия, а някои от тях, като Франция и Германия, дори извършиха нахлуване в руските територии, никога не са изпитвали неистова жажда да воюват с Русия — те и без това обикновено са препълнени с проблеми.
Всеки път инициаторът на нахлуването в Русия впоследствие се е разкайвал и е признавал нападението за грешка, превърнала се причина за неговото поражение.
Унгарците, румънците и болшинството «братя-славяни» също никога не са имали особен стремеж да се сблъскват в бой с руснаците.
Добро описание на тяхното психологическо състояние дава Ерих фон Манщайн в своите «Изгубени победи».
По принцип, достатъчно високо оценявайки бойните качества на румънския войник, негов главен недостатък той нарича свещения трепет пред руснаците, сериозно снижаващ бойната способност на румънците.
Териториалните промени в резултат на Ливонската война.
Ако никой не е изпитвал стремеж да воюва с Русия в Европа, тогава кой е бил организаторът на европейските походи срещу Русия?
Да видим първата война срещу Русия, която с известна степен на условност може да се нарече общоевропейска.
Това е Ливонската война.
Започва я Иван Грозни срещу Ливонския орден, който бил разгромен практически веднага, но след това с Русия започнали да воюват Полша, Швеция и различни прибалтийски владетели, в това число и тези, които вече били успели да се закълнат като васали на Иван Грозни, но това не им попречило да му изменят.
Отчитайки това, че в полската армия служили хиляди немски пехотинци, артилеристи и кавалеристи от различни европейски страни (най-много от Германия), тази война срещу Русия може да се счита за общоевропейска с не по-малко основание, отколкото Великата Отечествена война.
Процентът на чуждестранните контингенти в сражаващите се срещу Русия армии бил по-голям, отколкото при Хитлер и съпоставим с този, който бил при Наполеон.
В заключителният етап на войната към тях се присъединил новоизбраният полски крал — «унгаро-румънец», трансилванският господар Стефан Баторий.
(следва продължение)
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)