В проекта за новата натовска стратегия Русия е заплаха Номер 1.
Докато външните министри на страните от НАТО се срещаха в Брюксел, определяйки, както им се струваше, бъдещата съдба на Русия, Москва посочи намеренията си по целия периметър на държавната граница. «Известия», позовавайки се на информация от източници от отбранителното ведомство на страната, заяви например, че руското министерство на отбраната е решило да прехвърли свръхзвукови противокорабни ракетни системи в района на Калининград поради рязкото укрепване на групировката на НАТО в тази посока. Възможностите на руския БРК „Бастион“ са такива, че позволяват удари не само по морски цели, но и по наземни бази.
Трудно е да се повярва, че многобройните примери за демонстрация на военна сила от страна на Русия, за които ви информираме ежедневно, са били оценени в Брюксел просто като съвпадение.
В този смисъл си спомям за прочутия съветски «Отговор на Чембърлейн“.
Изразът се появява във връзка със заплашителната нота, изпратена от британското правителство през 1927 г. до ръководството на СССР. През 1924-1929г. Остин Чембърлейн е британски външен министър. По това време се развиват изключително напрегнати отношения между страните заради Китай. Там избухва комунистическата революция и Великобритания категорично настоява Съветският съюз да спре финансовата, военната и политическата подкрепа за гоминданското китайско комунистическото правителство. Тези искания се съдържат в т. нар. нота на Чембърлейн, адресирана до съветското правителство.
По това време СССР преживява много труден период. Но Москва ясно показва, че ще взема решенията си сама и не може да бъде сплашена. Отказът на СССР да изпълни условията на нотата за отказ на помощ за борещия се Китай доведе до пълно скъсване на дипломатическите отношения с Великобритания по инициатива на британската страна. А самият министър се превръща в една от основните мишени за атаки от съветския агитпроп: той е изобразяван на карикатури, плакати, осмиван е в пресата. Под този лозунг «нашият отговор на Чембърлейн» например в СССР призоват гражданите да вземат участие в набирането на средства, организирано «Осоавиахим» за изграждането на въздушен флот. Тази крилата фраза се счита за достоен отговор на всякакви неприемливи действия на „партньорите“.
Понастоящем считам, че списъкът с кандидатите за съвременния „руски отговор“ е дълъг и всеки съврерменен Чембърлейн също ще може да получи своя отговор, и то не само в устна форма. В края на краищата Западът очевидно няма намерение да се ограничи до антируските санкции. И тук, както в миналото, Китай отново се появява на геополитическата арена.
Там, малко преди срещата на върха на външните министри на НАТО в Брюксел, се проведоха преговори между руския външен министър Сергей Лавров и китайския външен министър Ван Йи — на основата на взаимно уважение и търсене на баланс на интересите.
Според Лавров КНР е стратегически партньор и истински единомишленик на Русия, а сътрудничеството между двете държави на международната сцена има стабилизиращ ефект върху глобалната и регионалната ситуация.
Дипломатът добави, че Русия счита отношенията с Китай за нова епоха в контекста на „по-широката ситуация на международната сцена“.
„Тя претърпява много дълбока трансформация, укрепват се нови центрове за икономически растеж, финансова мощ и политическо влияние“, каза Лавров.
Изглежда обаче, че НАТО и САЩ не искат или не могат да разберат какво ще означава създаването на геополитически съюз в лицето на Русия и Китай за западния цивилизационен проект.
На 22 март 2021 г. американското списание The National Interest публикува статия със заглавие „Защо Русия е толкова ужасен проблем“ и подзаглавие „Америка трябва да се опита да отдалечи Русия от Китай и да подобри отношенията, като същевременно запази сдържането“.
Изданието изрично признава мощния потенциал на геополитическия съюз между Китай и Русия:
„Съединените щати вече не могат да се конфронтират с Китай и Русия на всички нива, без да подхранват руско-китайския съюз, който съществува от много години и сам е способен да ликвидира американската мощ.»
Ще добавя: съвсем очевидно е, че едновременната конфронтация на Вашингтон с Москва и Пекин ще доведе до стратегически банкрут на САЩ.
Но след срещата на върха в Брюксел, завръщайки се във Вашингтон, държавният секретар Антъни Блинкен заяви в интервю за CNN, излъчено в неделя: САЩ възнамеряват да изграждат отношения с Китай от позиция на силата, която придобива все по-конфронтационен характер.
Блинкен заяви още, че Вашингтон възнамерява да предприеме сериозни действия срещу Москва.
«Навсякъде виждаме различни примери за руска агресия …», каза той.
А след това буквално се понесе по пързалката — захапа вече превърналите се във вечни обвинения срещу Русия: за Северните потоци, че били инструмент за подкопаване на европейската сигурност, за намесата в американските избори, за „използването на химическо оръжие в опит да се убие Алексей Навални“…
Като цяло, както отбеляза Сергей Лавров в Китай, на Западния фронт нищо ново.
Сега единственият въпрос е какъв ще бъде руският отговор на «колективния Чембърлейн».
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)