Америка все повече бива сравнявана със Съветския съюз от времето на неговия упадък и разпад. И не само защото настоящият стопанин на Белия дом е внимателно скрит от пресата, както се случваше с генералния секретар Леонид Брежнев в преклонната му възраст, а журналистите нямат публична комуникация с Байдн поради прогресиращата му деменция.
Сравняването на сегашните Съединени щати със СССР е съвсем уместно и на фона на сериозните геополитически грешки от страна на администрацията на Байдън да оказва натиск върху Китай.
Призивите и натискът на САЩ да направят това заедно с партньорите си от Европа, вече доведе до приемането на антикитайските санкции от ЕС.
Никой не чу самотния глас на френския президент Макрон, който предупреждаваше Русия да не се тласка в обятията на Китай.
Дори Макрон се предаде.
По отношение на последиците стъпките на администрацията на САЩ са равносилни на, да кажем, въвеждането на съветските войски в Афганистан. СССР се пренапрегна и се разпадна. Разгръщащите се едновременно антируски и антикитайски кампании тласкат Америка в същата посока — към разпадане.
Рупорът на демократит
е, американският вестник The Washington Post вече отговори със статия на мигновеното пътуване на руския външен министър Сергей Лавров до Пекин, за да се срещне с китайския си колега Уан Йи. Авторът остро критикува новата китайска стратегия на президента Байдън. Според вестника са изминали само два месеца от началото на президентството на Байдън, а стратегията на неговата администрация да обедини американските съюзници чрез натиск върху Китай вече дава плодове. А това е много неприятно за Вашингтон. Тази политика тласка Пекин към укрепване на връзките с Русия, Северна Корея и Иран.
Светът отново е на прага на тежка поляризация, формиране на блокове и поява на необвързани държави, както беше по време на съперничеството между СССР и САЩ.
Но, както е записано в Еклесиаст, „няма нищо ново под слънцето.“
Във Вашингтон просто настъпват старата мотика по дръжката, от което ще последва съвместен отговор на Русия и Китай, а вероятно и на други страни.
Москва наложи контрасанкции за Навални.
Китай направи същото: те наложиха санкции на лица и организации от ЕС в отговор на санкциите за нарушенията на правата на човека в автономния район Синцзян Уйгур.
Посланикът на Китай във Франция дори демонстративно не се отзова на повикването на МВнР на Париж.
Косата удари по камък!
След руското външно министерство, китайското външно министерство заяви в изявление, че Европейският съюз трябва да спре „да чете ноти“ на Китай за правата на човека, в противен случай Пекин ще предприеме по-нататъшни решителни мерки. Намек, че Пекин може едностранно да се оттегли от договора за инвестиции на ЕС, подписан миналата година с големо напомпване.
За отслабващата икономика на Европа договорът е като глътка свеж въздух. А Китай може да прекъсне кислорода.
В Русия, във всички програми на водещите телевизионни канали, започнаха да говорят за старческото безумие на Байдън, а в Китай за отговорността на Запада за историческите зверства, включително за Холокоста.
В Пекин чуха призива на Лавров, който нарече Китай и Русия „страни-единомишленици“, да обединят усилията си, за да отслабят господството на долара над международната платежна система, която позволява санкциите на САЩ.
Изглежда, че съвсем скоро лидерите на Русия и Китай ще се срещнат отново, за да може, както през 2018 г. във Владивосток по време на най-големите военни учения на двете страни, да ядат палачинки заедно или да изпият чаша водка «Маотай» в Пекин. И в същото време да обсъдят въпросите на стратегическото партньорство, включително във военната сфера, на фона на заплахите от Вашингтон.
Русия и Китай са единни и в подкрепата си за КНДР. А другарят Си вече е изпрати съобщение до лидера на Северна Корея Ким Чен-ун, в което нарича отношенията между двете страни „ценен актив“ и обещава хуманитарна помощ.
Ким разбра всичко и веднага реагира: на полуострова отново бяха проведени ракетни изпитания, които сериозно раздразниха администрацията на Байдън.
А в сряда китайският външен министър Уанг Йи замина на визита в Близкия изток, където получи топло посрещане. Уан посети Саудитска Арабия, Турция и Иран. Тези държави също са под санкции на САЩ, но те до голяма степен се държат на повърхността благодарение на китайските покупки.
Съединените щати явно не четат собствената си история.
През 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър предприеха ход на коня, превърнал се в класика на международните отношения. Възползвайки се от страховете на китайското ръководство по отношение на СССР, тогава Вашингтон премина към сближаване с Пекин.
Тази шахматна комбинация даде на американците ключовете към СССР и Китай, превръщайки Америка в главен печеливш в геополитическия триъгълник. Очевидно на Байдън, свидетел на времето на СССР, му е неловко да си спомня за тази дипломатическа победа на САЩ.
А може би вече е забравил за нея.
Странно е, че Белият дом не разбира, че рязкото влошаване на отношенията с Русия е неизгодно за Америка и представлява сериозна заплаха за световния ред.
Не е трудно да се досетим, че сближаването между Москва и Пекин може лесно да доведе до промяна в целия световен ред и да изпрати САЩ в кулоарите на световната история.
Но точно това беше целият гений на Хенри Кисинджър, идеологът на играта с Китай срещу СССР. Същността на неговата политика беше, че чрез подобряване на отношенията с Китай, да се влошат отношенията между Китай и СССР.
А какво виждаме понастоящем? Американските санкции срещу Русия насочиха Москва на изток и насърчиха сближаването с Пекин. Нещо повече: Китай и Русия заедно ще действат в Азиатско-Тихоокеанския регион. И постепенно да изтласкат САЩ от този локомотив на световната икономика. САЩ няма как да предотвратят сближаването на тези свои двама исторически врагове.
Китай вече ловко обърна в своя полза това, което по-рано се считаше за уязвимост — границата с 14 държави — като част от новата стратегия за придвижване на запад от Евразия на проекта „Един пояс, един път“.
Сега всички гореспоменати държави препрочитат книгите на Халфорд Макиндър за евразийската „географска ос на историята“, за да осъзнаят предимства си.
Байдън е забравил тази книга или може би никога не я е чел.
В същото време заплахата от разцепление в Европейския съюз също се увеличи поради коронавирусната криза и общото отслабване на икономиката.
А Вашингтон се опитва да запази своята хегемонистична роля с острите си обвинения срещу Русия и Китай в най- неподходящия момент.
САЩ се опитват безцеремонно тези дни да припомнят на света и ЕС за своята хегемония, а ЕС послушно джафка под диктовка.
Интересното предстои.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютара си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)