31 март 2021-Нюз Фронт.
Една от основните насоки на външната и вътрешната политическа програма на американския президент Джо Байдън се превърна борбата срещу изменението на климата, която включва инвестиция от два трилиона долара в развитието на екологична „зелена” енергия.
Завръщането към Парижкото споразумение по климата беше първата стъпка в изпълнението на Плана на демократа за чиста енергия и екологическа справедливост в околната среда.
В рамките на този проект се планира напълно да се намали нивото на въглеродните емисии до 2050 година, да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, да се въведе мораториум върху добива на изкопаеми горива, да се активира производството на електрически превозни средства и тяхната активна експлоатация. Декарбонизацията и преминаването към чиста енергия са планирани приблизително към 2035 година.
Този екологичен курс по защита на околната среда, също така засяга и социалната сфера: предполага се създаването на нови работни места и увеличаването на минималната работна заплата сред групите с ниски доходи от населението и цветните малцинства, което според замисъла трябва до доведе към подобряване на ситуацията в рамките на социалните и расовите неравенства.
Един от начините за финансово осигуряване на прехода към чиста енергия и подобряване на благосъстоянието на работниците ще бъде увеличаването на ставката на данъка върху доходите до 28% (срещу 21%, до които бившият президент на САЩ Доналд Тръмп беше намалил данъците).
Осъществяването на заявените положения ще постави началото на нов, постиндустриален етап на световната икономика. Въпреки това е напълно вероятно, да се окаже, че тази инициатива може да има по-малко благи намерения, сред които е желанието да се ограничи развитието на петролната индустрия в САЩ и в други страни по света: тези действия съответстват на опитите на президентската администрация да осуети завършването на проекта „Северен поток -2“.
Въпреки това експертите отбелязват, че газопроводът ще може да работи рентабилно в условията на „зелена енергия“, тъй като през него може да се транспортира не само природен газ, но и водород.
Освен това планът представлява конкретна заплаха за самите САЩ: намаляването на производството на петрол от американски компании неизбежно ще доведе до риск САЩ да загубят мястото си на международния петролен пазар.
Това ще има положителен ефект върху дела на другите производители на петрол и ще отвори пряк път за укрепване на позициите на конкурентите — на първо място, Саудитска Арабия и Русия.
Минимизирането на предлагането на енергийни ресурси ще бъде придружено от едновременно нарастване на търсенето им, което в рамките на инфлацията ще доведе до по-нататъшно покачване на цените.
В същото време се поставя под съмнение икономическото благополучие на американската индустриална индустрия, предвид спада в производството му и мащаба на разходите, необходими за изпълнение на предложения план.
Планът за енергийна революция в дългосрочна перспектив може да доведе до пълна трансформация на икономическите и екологичните дейности както на САЩ, така и на други членове на международната общност.
Анализът на силните и слабите страни на проекта за близкия период, обаче ни позволява да заключим, че предизвикателствата, пред които е изправена американската администрация, може да нямат най-благоприятния ефект.
Автор: Полина Бобко, английска редакция News Front
Превод: Ася Иванова-Зуан