Обожествянето на турските «Байрактари» се превърна вече в своеоразна полурелигия за някои региони на планетата, намиращи се наделеко от Русия.
Турските безпилотници са популярни там, защото на евтини, т.е. достатъчно примитивни, а днес ще ви споделя за съвсем обратното — за лидерски технологии.
За тежки реактивни безпилотници.
Впрочем, безпилотниците са малки, не са скъпи и са многобройни — те са задействани наистина на принципа на «матрьошките»: вътре в тежкия реактивен безпилотник има малки дронове-камикадзе, дронове-разузнавачи…
Казано накратко — цял рояк машини, които дори не се управляват от човек, защото не е по силите на нито един човек да управлява цял рояк.
Най-интересното е, че Русия незабележимо посрами и тези критици, които с години я упрекваха, че военно-промишленият й комплекс е ДЪРЖАВЕН.
Тук, от една страна, разбира се, не мога да се сдържа да не спомена последните «успехи» (в кавички, както виждате) на частния военно-промишлен комплекс на Запада: тотално проваленият проект F-35, чиято цена надхвърли вече 2 трлн долара, уж невидимият есминец Zumwalt, който така и не могат да го вкарат в строя, постоянно чупещите се, буквално разпадащите се самолетоносачи на Великобритания — и всичко това е дело на частни компании, за което дело са хвърлени безумно количество пари, а качеството — под нулата.
От друга страна виждаме, че в Русия частният бизнес не само навлиза в оръжейния отрасъл, но и работи там доооста ефективно. Създава лидерски проекти дори не на световно ниво, а над световното.
Да, Русия е тази страна, за която често се чува за изделията й следното: «няма аналог в света».
Тук може да си спомним, че концернът «Калашников», който само наполовина е държавен, 51 % от акциите принедлежат на Ростех, а останалите 49% — са частен капитал, което означава, че руският бизнес е готов да инвестира в отбраната на страната за сметката на собствените си пари.
Това горното е по отношение на капитала, а по отношение на резултата — едва ли някой в света ще каже, че получастният «Калашников» произвежда лошо оръжие!
Така общата собственост с частниците позволява на държавата да снижи разходите си за отбрана — да си подели средствата, казано с други думи.
Вярно, печалбата също се дели, но затова пък — оръжието е най-доброто в света!
Друг пример, компанията «Кронщат» — руски лидер в създаването на безпилотници. Тя е напълно частна.
През 2015 година беше изкупена от холдинга АФК «Система» на Владимир Евтушенко. Както виждаме — инвестициите потекоха като река, а продукцията е повече от великолепна.
Именно реактивният безпилотник «Гром», който предизвика толкова шум по време на изложбата «Армия 2020», и който е същата тази «матрьошка» с другите безпилотници на борда си — е главният конкурент понастоящем на другия свръхзвуков тежък безпилотник «Охотник» на корпорация «Сухой», за който съм писала вече многократно.
Между другого, в СССР също имаше конкуренция между конструкторските бюра, които създаваха самолети от едни и същи класове: например между МиГ и Су.
Но нека днес продължим да си говорим за «матрьошките на смъртта» от компанията «Кронщат».
За самия апарат почти всичко стана известно веднага след изложбата. Главното му достойнство е способността да събира в себе си цял рояк други, малки безпилотници, които ще атакуват в единен строй, ще действат съвместно чрез главно управление на самата машина.
Какви са детайлите: един безпилотник «Гром» може да носи и управлява в бойното пеоле 10 безпилотници «Молния», които се произвеждат от същата компания.Безпилотниците са специализирани: има атакуващи дронове-камикадзе, има разузначави…
Между другото, безпилотникът «Гром» може да работи съвместно и с изтребителите от поколение 4+++ Су-35, а и с най-новия Су-57, както и с безпилотника С-70 «Охотник».
Самото предназначение на всички тези безпилотници е да съпровожда «щабната» машина, така да се каже, в която стои жив пилот, управляващ бойните действия, който и пуска този смъртоносен рояк пред себе си, за да може самоят той да не се окаже под огъня на вражеската система на ПВО.
Получава се следното: самият летец ще бъде в Су-57 или Су-35 — вторият вид самолет е модернизиран точно с такава задача — за бъде «щабна» машина за въздушен рой безпилотници.По-нататък: тежките реактивни безпилотници «Гром»и «Охотник» могат да носят както обичайни ракети, така и други безпилотници, както споменах по-горе — «Гром» ще носи ударните безпилотници «Молния», за «Охотник» на този етап не се разкрива неговият полезен товар, но се споменава, че този вид безпилотници също се могат да носят и изстрелват във въздуха малки дронове, а след това да взаимодействат с тях в състава на единен боен рояк.
И така, уважаеми читатели!
Русия — това е държава, която не произвежа Барбита!
Да повтаря отново: изтребител от 5-то поколение като щаб-машина, който управлява други реактивни тежки безпилотници, които носят цял рояк малки дронове с различна специализация. Всичко това се управлява отчасти от полита, който води рояка в боя така, както генерал води неголяма армия, а на помощ му е Изкуствен интелект, който автоматизира работата му.
Някой да каже още нещо кално за развитието на руските технологии?
На този фон всички американски «Барбита» и турски «Байрактари» са детски приказки за наивници.
Апропо, всички тези военни безпилотници в най-скоро врече ще се преформатират в граждански.
Напълно е близък моментът, в който тези дронове ще се използват за търговски и други граждански цели — за автоматизирано следене, за доставка на неголеми товари, за всякакви цели, при които е нужна икономическа рентабилност.
Ето затова и по всички тези причини световният дълбоко уважаем хегемон си блъска главата в стената от ярост и безсилие — по никакъв начин на може да спре развитието на Русия.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front