Авторът разсъждава върху статия, написана в National Review от негов колега, участник в големите войни на САЩ от 20 век. Защо Съединените щати, най-мощната от военна страна в света, се оказаха изгонени от Ирак и губят позициите си в Афганистан? Авторът обвинява политиците и посочва причините за техните поражения. Оказва се, че последните четирима президенти на САЩ са били просто „освободени“ от военна служба. Бил Клинтън бил заседнал в службата за обучение на офицери от резервния фонд. Джордж Буш успял да влезе във ВВС на Националната гвардия, когато било обявено, че такива резервисти няма да отидат във Виетнам. Младият Тръмп бил диагностициран от семейния лекар с костно заболяване (самият Тръмп не помни кой крак го е болял). А Джо Байдън твърди, че не е влязъл в армията поради астма, въпреки че се хвали с атлетичните си успехи в студентските си години.
Превод от National Review, САЩ:
В статия в National Review, озаглавена „Три войни, нито една победи — защо?“ бившият ми колега от Пентагона и Военноморския колеж Бинг Уест убедително показва защо САЩ, най-мощната държава в света, загубиха три големи войни през последния половин век: Виетнам, Ирак и Афганистан. Бинг отдава поражението на три причини: действията на военните, действията на политиците и настроението в обществото. Той правилно отбелязва, че основната вина за поражението е на политиците.
Автор: Лоуренс Корб
Анализирайки виетнамската катастрофа, Уест игнорира факта, че САЩ започнаха тази война по измислен повод.
Президентът Джонсън получи разрешение от конгреса през 1964 г. да започне масирана военна ескалация във Виетнам в отговор на предполагаемо нападение от Северен Виетнам върху американски кораб в Тонкинския залив.
Но още преди разследването в Конгреса на всеки опитен морски офицер беше кристално ясно, че твърденията на администрацията са лъжи.
Спомням си думите на моя командир, който изпълняваше бойни мисии по време на Втората световна и Корейската война. Той ни каза, че не е имало атаки във формата, в която се говори.
Това беше потвърдено от вицеадмирал Джеймс Стокдейл, който беше наш шеф във военния колеж с Бинг и получи Почетен медал за храброст по време на войната във Виетнам, където беше взет в плен. По това време той беше точно в района на Тонкинския залив.
Същото каза и военноморският офицер, който убеди сенатора от Демократическата партия в Орегон Уейн Морис да гласува против Тонкинската резолюция (имаше само двама такива сенатори и двамата загубиха на следващите избори).
Когато лъжата стана известна, в американското общество се засилиха антивоенните настроения.
Друга причина за нашия неуспех във Виетнам е, че изобщо беше невъзможно да спечелим тази война. Бинг твърди, че сме били обречени да изгубим в тази война чрез слабата си военна стратегия от 1965 до 1968 г., неправилните политически решения и обществените нагласи.
Да, тези фактори изиграха роля, но всъщност те само подсилиха вече съществуващата реалност. А всичко ми стана ясно през 1966 г., когато аз и моите другари се загубихме, връщайки се от среща с офицери от екипажите на патрулните катери в северната част на залива Камерън в Южен Виетнам. Докато се лутахме в търсене на път към базата, се натъкнахме на католически манастир.
Свещеникът излезе, показа ни пътя и ни нахрани. Но когато си тръгвахме, един от монасите ме попита на френски (аз научих този език в училище) защо се надяваме във Виетнам да се справим по-добре от французите. Президентът Айзенхауер разбра ситуацията, когато отказва да спаси французите в Диен Биен Фу през 1954 г., въпреки че повечето от неговите съветници по националната сигурност, включително тогавашния вицепрезидент Никсън и председателят на Обединения комите на началник щабовете адмирал Редфорд, го насърчаваха да направи това.
Обаче началникът на щаба на сухопътните войски генерал Матю Риджуей, който ни попречи да бъдем победени в Корея, убеди Айзенхауер да не се намесва, тъй като той, подобно на монаха, който ми говореше, считаше, че е виетнамците е невъзможно да бъдат победени.
Повечето американци се противопоставиха на войната във Виетнам, не само заради призива, който Бинг правилно изтъква, но и защото привилегированите хора успяха да избегнат участието си във войната, а основната тежест беше понесена от работническата класа.
Например последните четирима президенти, които биха могли да служат във Виетнам, избягват тази война и наборната служба по съмнителни начини.
Бил Клинтън се престори, че се присъединява към службата за обучение на армейски резервни офицери.
Джордж Буш се възползва от политическите си връзки, за да влезе във ВВС на Националната гвардия, когато президентът Джонсън обяви, че резервните сили няма да участват в боевете.
Семейният лекар на Доналд Тръмп, разбира се, диагностицира остеофит (костна шпора) (самият Тръмп не помни кой крак го е болял).
А Джо Байдън твърди, че астмата, която е получил, докато е учил в университета, му е попречила да служи в армията, въпреки че се хвали със спортните си постижения още като студент.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.nationalreview.com/2021/03/the-real-reasons-the-u-s-cant-win-wars-anymore/