След клеветническата и обидна атака срещу Владимир Путин от американския му колега Джо Байдън руският лидер отговори — пожела му здраве. Очевидно е, че точно това ще е нужно на новоизбрания президент на САЩ в близко бъдеще. На 78-годишна възраст той ясно показва признаци на старческо безумие и загуба на памет. За да освежи паметта на американския си колега, Путин му направи кратка екскурзия в историята на Съединените щати, припомняйки три от най-срамните й страници.
Геноцид над индианците. Официално никой не говори там за геноцид. Да, никой не говори.
В света е прието да наричаме горното „демографската катастрофа на коренното население на Америка по време на колонизацията“.
Никой не е преброил точно броя на тези загуби, но самите индианци твърдят, че от 1500 г. броят им е намалял от 15 милиона на 237 хиляди.
Демографска катастрофа, казвате? А-ха, ясно, ми, случва се, да?!
Помните ли за одеялата, заразени с едра шарка, търговията със скалпове, многобройните бунтове, потопени в кръв?
Робство. От геноцида на индианците американците преминаха към действителния геноцид над чернокожите. Невъзможно е да се изчисли точният брой на жертвите. Тук му е мястото да включим около милион убити и изчезнали по време на гражданската война между индустриалния Север и робския Юг.
Атомната бомбардировка на Хирошима и Нагасаки. Единствената цел на това варварство беше сплашването. И не толкова сплашване на японците, колкото на СССР.
Според различни източници — до 246 хиляди загинали.
Но Путин посочи само върха на айсберга.
Ако преброим войните и превратите, които Съединените щати организираха през последните 200 години, ще стане ясно, че държавата на «неограничените възможнисти» фактически е прегазила много държави с хилядолетна история.
Нека освежим паметта си заедно.
1846-1848 Мексиканско-американска война. Започва след фактическата анексия на Тексас от САЩ. Преди това този щат се откъсва от Мексико и води война за независимост в продължение на много години. В същото време САЩ активно подкрепят бунтовниците и през 1845 г. те просто завземат Тексас за себе си, с което Мексико, разбира се, не можеше да се съгласи. Но дори това не им било достатъчно и «неограничените възможности», поискали за себе си още и още мексиканска земя, която никога не е била към Тексас.
В Мексико тази война се нарича северноамериканска намеса. Мексико губи войната. В резултат губи около половината от териториите си, които се превръщат в днешните американски Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта.
1898 г. Испано-американска война. Намесата на САЩ в Кубинската война за независимост доведе до сблъсък с Испания и завземане на нейните тихоокеански владения. В резултат до 1902 г. Куба попада под временния контрол на САЩ, а Гуам, Пуерто Рико и Филипините стават американски колонии. Поредната нагла анексия на територии.
1903 американски войски кацат в Хондурас, намесвайки се в хода на гражданската война.
1905 г. Интервенция на САЩ в Доминиканската република
1906-1909. Интервенции в Куба.
1907 г. Повторна военна намеса в Доминиканската република.
1909 г. американците влизат във вътрешната конфронтация в Никарагуа и я окупират в продължение на 16 години.
1911 г. Нова намеса в Хондурас, а година по-късно отново в Куба.
1915 г. Окупация на Хаити (продължава до 1934 г.).
1916 г. Окупация на Доминиканската република (до 1924 г.).
1917 г. Интервенция в Куба (до 1919 г.).
1919 г. Друга намеса в Хондурас.
1926 г. Следващата окупация на Никарагуа (този път до 1933 г.).
Както виждаме, до Втората световна война американците основно «налагат ред» в провъзгласения от самите тях техен «заден двор».
Дори не говорим в момента за епизодичното им участие в Първата световна, за интервенцията в Русия и Китай.
Втората световна засяга САЩ значително по-малко от Европа и Азия, което позволи на Щатите да заемат лидерска позиция в света.
Апетите на «неограничените възможности», обаче, нямат край. Географията на интересите им вече обхваща цялата планета.
1950 г. Намеса в гражданската война в Корея, за да се предотврати нейното обединение под управлението на комунистите. Тогава САЩ официално ръководят коалицията на ООН, но всъщност това си е жива агресия. Всъщност южната част на страната все още е окупирана.
Между другото Япония и Германия и до днес са под окупация на САЩ след Втората световна война.
1954 г. Инвазия и държавен преврат, извършени от ЦРУ в Гватемала, след което в страната започва гражданска война, която приключва едва през 1996 г.
1964-1973 Военната операция в Лаос и Виетнам е най-срамната страница в американската военна история — война, която те, въпреки явното си техническо предимство, с трясък губят 11 години по-късно. Във Виетнам само от американските бомбардировки са убити 65 000 цивилни.
1965-1968 Бомбардировките над Камбоджа и през 1970 г. нашествието в тази страна.
През същата година — окупацията на Доминиканската република след американски преврат. Гражданска война. Подкрепената от Америка диктатура продължава още 35 години.
1983 г. Нахлуване в Гренада, след като на власт в тази страна идват сили, ориентирани към СССР.
1986 г. Бомбардиране на Либия в отговор на предполагаемото й участие в подкрепа на тероризма.
1989 Нахлуване в Панама, уж за защита на американските граждани и защита на демокрацията, но в действителност — като наказание за провеждането на политически и икономически курс, който не е договорен със САЩ.
1991 Първа война в Персийския залив, бомбардировки над Ирак, за които се твърди, че са в отговор на окупацията на Саддам Хюсеин в Кувейт. Въпреки наличието на санкции на ООН, всъщност това беше опит за решаване на проблемите им в региона и демонстрация на силата на един нов — еднополюсен свят.
1995 г. Бомбардиране на босненските сърби.
1999 г. Военна операция на НАТО срещу Югославия, проведена без санкцията на ООН.
2001 Нахлуване в Афганистан в отговор на терористичните атаки от 11.09.01. Отново нямаше санкция на ООН, имаше само осъждане на терористичните атаки, което американците разбраха по свой си начин. Интервенцията всъщност удължи гражданската война, продължила повече от 20 години. Страната все още е окупирана и е в състояние на гражданска война.
2003 г. Нова инвазия в Ирак под фалшифициран предлог (твърдеше се, че там се разработват оръжия за масово унищожение, които така и не бяха намерени), свалянето и убийството на законния президент. Унищожителната война там продължава и до днес. Според британското медицинско списание The Lancet само за три години са загинали 655 000 цивилни. Разбира се, операцията е проведена без санкцията на ООН и с осъждането дори на съюзници от НАТО.
2011 Нашествие в Либия, уж за „защита на цивилното население“. Всъщност тя беше извършена благодарение на измамата на ООН — ставаше дума за създаването на зона за забрана за полети, за да се попречи на Муамар Кадафи да използва самолети срещу бунтовниците. Всъщност това си беше пълноценна интервенция. В резултат на това Кадафи беше убит, в страната от 10 години продължава гражданската война без намек за край.
2015 г. Бомбардировка на хуситете в Йемен, активна подкрепа на саудитската интервенция.
От 2011 г. до днес САЩ подкрепят терористите в Сирия, многократни бомбардировки, а се твърди, че е използвано и химическо оръжие под фалшив предлог — фактическа окупация на страната.
Последните удари по Сирия, апропо, бяха нанесени съвсем наскоро — вече при Байдън, само месец след встъпването му в длъжност.
Толкова скоро след встъпването си в длъжност нито един президент на САЩ не е натискал копчето на старт на ВОЙНАТА.
Внушителен списък, нали?
Да, това са само епизоди на открита агресия от страна на американските войски.
Трудно е да се изчисли в колко опита за преврат по света са замесени «неограничените възможности».
Ако преброим жертвите им, вероятно ще са милиони.
И така, питам за втори път, господин президент на САЩ — кой е убиецът?!
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/
Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)