През февруари 1991 г. американците стовариха огромни сили в Кувейт и на границата между Ирак и Саудитска Арабия. За войниците на Саддам започна истински Армагедон, но за американците остана сериозна заплаха — елитната Републиканска гвардия. Тогава американският генерал използва един трик на хитлеристките войски.
Превод от Die Welt (Германия):
Към началото на сухопътната офанзива през февруари 1991 г. съюзниците събраха сили, които надвишаваха армията на Саддам Хюсеин. За да извадят Републиканската му гвардия от играта, американците се обърнаха към плана на Вермахта от 1940 г.
Саддам Хюсеин не използва последния си шанс. Вместо да заповяда на войските си да се изтеглят от окупирания Кувейт на 23 февруари 1991 г., по обяд нюйоркско време, Саддам Хюсеин продължи своите тактически действия. Дори след пет седмици нощни набези върху позициите на Багдад и иракската армия, той все още се надяваше, че ще може да устои на военния натиск от САЩ и 21 други държави.
Той се заблуждаваше. Точно осем часа след изтичането на ултиматума, в 4:00 часа на 24 февруари 1991 г., за войниците на Саддам в Кувейт и на границата между Ирак и Саудитска Арабия започна истински Армагедон. Градушка от артилерийски снаряди и ракети се стовари върху техните позиции, последвана от настъпление на 1,5 хиляди танкове. Първите 140 минути от тази неделя (преди изгрев слънце) бяха за силите на Запада. Техното техническо оборудване даде възможност за ефективно водене на военните действия в тъмното.
След тази откровена разправа с организираната съпротива на иракските сили, по-голямата част от иракските военни в Кувейт се предадоха до обяд на 24 февруари. Това обикновено се случваше по следния сценарий: те влизаха в близък бой и след това се предаваха. По правило войници от други арабски страни се справяха с военнопленниците — иракчаните бяха обезоръжавани, вързани и оставени да седят на земята.
Командващият операцията «Пустинна буря», генералът от армията на САЩ Норман Шварцкопф, беше наясно с редица опасности. Точно преди изтичането на ултиматума, Саддам заяви в Багдад:
«Нашата вяра в себе си, в героизма на нашите бойци, в техния боен опит е толкова голяма, че знаем, че всяка наземна офанзивна операция ще се провали!»
И с дрезгав глас добави:
„Готови сме да изгорим телата на корумпирани и зли окупатори, а нашето отмъщение ще бъде всепоглъщащо и безпощадно!“
След като най-накрая загуби гласа си, той добави:
«Това отмъщение ще бъде безмилостно, безмилостно, безмилостно!»
Шварцкопф се опасяваше, че иракчаните могат да използват отровен газ (така и не го откриха, бел.ред.) или ядрено оръжие.
В същото време американският генерал беше силно загрижен, че най-добрите сили на иракската армия — Републиканската гвардия — не участва в битките и евентуално се завръща на иракска територия. След освобождението на Кувейт би било много проблематично тя да бъде унищожена на територията на Ирак в съответствие с мандата на ООН.
Така Шварцкопф се насочи към опита на Вермахта, чието командване през 1940 г. във Франция разработи специален план. По същия начин американците разположиха значителни сили на запад непосредствено преди настъплението, като ги разположиха по границата на Ирак и Саудитска Арабия. Четири танкови и две мотострелкови дивизии пробиха през иракската пустиня на североизток и докато бяха на територията на Ирак, превзеха Кувейт, обхванаха го — точно както германските сили направиха в Белгия и Холандия през 1940 г.
По на запад Шварцкопф разположи две американски въздушно-десантни дивизии и една френска военна част. Тези сили блокираха пътищата в целия Ирак, за да попречат на Републиканската гвардия да отстъпи. Освен това бяха ангажирани множество сили на спецназа, които нанасяха точни удари по отделни цели.
Този план сработи и превърна операция „Пустинната буря“ в един от най-бързите блицкриги във военната история: само за сто часа повечето иракски сили в Кувейт бяха унищожени. Когато силите на Републиканската гвардия започнаха да се оттеглят (главно по магистрали 8 и 80 към Басра), те попаднаха в капана на смъртта.
Американците минираха този район, а танковете в предните редици бяха изведени от строя, така подразделенията след тях попаднаха в огромно задръстване и бяха нападнати от американските хеликоптери и самолети. На двете магистрали бяха унищожени общо 1,8 до 2,7 хиляди единици иракска военна техника. Въпреки че повечето иракчани бяха достатъчно умни, за да избягат пеша от задръстването, между 200 и 1000 души загинаха в месомелачката.
САЩ загубиха 148 войници в тази битка. Още 137 войници загинаха при аварии. Общите загуби на 22-те държави — членки на коалицията, включително на Кувейт, възлизат на около 1,6 хиляди души. Не е възможно да се изчислят загубите на Ирак: цифрите варират от 1,5 хиляди убити войници и 2278 цивилни до общо 200 хиляди души. Реалната цифра вероятно е някъде между 25 до 75 хиляди убити иракчани.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.welt.de/geschichte/plus226992917/Golfkrieg-gegen-Saddam-100-Stunden-dauerte-der-Blitzkrieg-im-Irak.html