През 2015 г. Каспийската флотилия нанесе 24 крилати ракети „Калибър“ по цели в Сирия. Тогава много медии, както в Русия, така и на Запад, заговориха за наличието на руски крилати неядрени ракети с голям обсег на действие, с които преди това можеха да се похвалят само Пентагонът и неговите приятели. В този ден обаче се случи триумф не само на оръжията, но и на средствата за тяхното ръководство — става дума за най-новата и в много отношения уникална разузнавателна система «Лиана».
Но да започнем с предшественика — „Легенда“. Първите спътници на системата започват да се изстрелват в космоса през 1970 г. и оттогава за съветския флот настъпва, може да се каже, „златният век“ — стрелбата с крилати ракети по кораби започва да се извършва редовно, което по-рано се считало за изключително трудна задача, която се извършвала чрез използване на авиацията.
Това съвсем не се харесало на американците и те дори започнали да създават алгоритми за противодействие на съветските сателити, например движението на АУГ в режим на пълно радиомълчание.
Тогава МКРЦ се състояла от два типа спътници — УС-А и УС-П, което означава спътник за активно разузнаване и пасивен съответно. Грубо казано, активният спътник търси целите сам (намирайки се на височина 270 км), а пасивният само слуша и самият той не излъчва нищо — неговата задача е да открие източника на сигнала. Радомълчанието помага само при втория тип. Общо тези спътници могат да открият всяка цел и да издадат целеуказание на кораб с ПКР на борда. Или на подводница. А след това — стрелба отвъд хоризонта в пълна безопасност за носителя и пълна неочакваност за целта.
Не всичко обаче било толкова гладко, колкото звучи — през онези години сателитите не били в състояние да получат необходимото количество енергия от слънчевите панели и всеки от тях трябвало да бъде изстрелян с ядрен реактор на борда. Освен това продължителността на живота на подобен спътник била изключително кратка — средно не повече от 70 дни.
По време на войната на Фолкландските острови 3 спътника трябвало да бъдат изстреляни почти едновременно, за да се осигури постоянно наблюдение на британската операция. Но си заслужавало — съветските военни постоянно наблюдавали и знаели къде и какво прави потенциалният враг и успели да предскажат точно началото на десантната операция. Но дори и в СССР, с неговите ресурси, разбирали, че подобни сателити нямало да могат да издържат дълго време — парите били баснословни и имало случаи, когато те падали върху страни членки на НАТО, което през онези години поставяло света в много трудна ситуация (СССР дори плаща обезщетение на Канада).
В резултат на това идеята била изоставена и през 90-те СССР вече няма активни спътници, а пасивните спрели да работят в началото на 2000-те. Министерството на отбраната на Русия обаче разбрира, че без такава система всички руски ракети са по същество безполезни и слепи и могат да бъдат използвани както през 60-те години, чрез авиацията ДРЛО — така било решено да се възроди системата «Лиана», която надминава предшественика си във всички отношения.
«Лиана» също се основава на два вида сателити — активен и пасивен, но изградени на съвсем различно ниво. Няма ядрен реактор и тримесечен експлоатационен живот — сега те могат да летят с години, ако не и с десетилетия (декларираният период е поне 7 години).
Между другото, понастящем в орбита вече има 5 сателита за пасивно разузнаване и това е повече, отколкото в най-добрите години на «Легенда» — този брой улеснява държането на всички кътчета на планетата под контрол. Има обаче един нюанс — активният разузнавателен спътник «Пион-НКС» все още не е готов. Той е много по-сложен и скъп, така че разработването му отне значително време. В момента първият подобен спътник преминава последните изпитания на Земята и тази година ще замине за космоса — очевидно не в един екземпляр.
Какво показва това?
Показва, че тази година Русия ще завърши разгръщането на системата «Лиана» и ще върне способността й да нанася удари по вражески кораби на хиляди километри (благодарение отново на нови ракети). Друга отличителна черта може да се счита височината на полета — новите спътници летят много по-високо, около 1000 километра над Земята, което затруднява прихващането им с антисателитни оръжия — по-рано такива обекти са висели на височина не повече от 300 километри.
В допълнение към огромния експлоатационен живот, цената и мощността, новите спътници имат още една наистина уникална характеристика — системата вече не се ограничава до водното пространство и може да работи върху наземни цели («Легендата» можеше да открива и наземни цели, но това бяха предимно мощни брегови РЛС).
И така, «Лиана» вече премина изпитаенията в Сирия, където според открити данни е успяла да издаде целево обозначаване! А това е пасивен спътник сред огромното количество радиосмущения и т.н.
А какво ще се случи, когато «Пион-НКС» навлезе в орбита?
Ще се случи многократно засилване на дейността. Въпреки че неговата задача на първо място е търсенето на АУГ и кораби. Между другото, с излизането на този спътник в орбита ще се случи и уникално събитие — пълноценната работа на пасивните и активните спътници едновременно, което много трудно можеше да се постигне с «Легендата».
Като цяло групировката първоначално била планирана за 4 спътника — два пасивни и два активни, но понастоящем Русия има поне 5 пасивни спътника, а в близко бъдеще се планира около същия брой активни. Също през тази година се предвижда изстрелване в орбита на някои спомагателни елементи, за които в откритите източници няма нито дума — вероятно това са резервни сателити, които ще поемат функцията на унищожени или излезли извън строя.
Всичко това ни показва, че вече е направен огромен скок в разработването на системата за морско разузнаване и обозначаване на целите, въпреки че не всичко е минало толкова гладко — първият спътник на системата е изстрелян още през 2009 г. но били налице сериозни проблеми и всичко трябвало да бъде заменено, което се случило през 2014 година.
Понастоящем системата е напълно работеща и действа постоянно.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front