В рамките вече на доста години подробно ви разказваме за състоянието на флота на бойните самолети на Пентагона. Както знаете обаче, силата на главния военен противник на Русия, блока на НАТО, не е съставена само от армиите на САЩ. В крайна сметка това са и въоръжените сили на американските партньори в Северноатлантическия алианс — европейските страни.
С представителите на много от тях руснаците са се срещали на бойното поле повече от веднъж и дори повече от два пъти. А как стоят нещата с въздушните сили на американските съюзници в Стария свят понастоящем? Сега ще ви разкажа!
Нека започнем със сухите, но не скучни цифри. Според военните анализатори бойната авиация на страните от НАТО през 2020 г. включват 21 047 самолета. Много са? Страшно ли ви стана? Не бързайте с изводите. Първо, този брой включва буквално всичко, което може да лети — от изтребителите и стратегическите бомбардировачи до учебните самолети и крилатите зареждачи с гориво. Включени са и хеликоптерите — както бойни, така и транспортни.
На второ място, от този реално значителен брой, 13 264 броя принадлежат Съединените щати! 385 са собственост на Канада. Бройката на всички останали армии на Алианса остава, както е лесно да се изчисли, са 7398 единици авиационна техника. Нещо повече, 1055 от тях са в турските ВВС, които днес могат да бъдат причислени към НАТО, обаче при турците винаги се появява нашето любимо «НО».
Всъщност само 6343 самолета принадлежат на европейските военновъздушни сили.
Вече не е толкова впечатляващо, трябва да признаете, нали?!
Но това е чисто количественото изражение на нещата. Сега нека поговорим за качеството на крилатите самолети на северноатлантическия военен блок.
По-голямата част от страните от НАТО в Европа са оборудвани с многофункционалните изтребители-бомбардировачи на САЩ F-16 Fighting Falcon.
Е, вече многократно ви разказвахме за тези „оскубани соколи“ и за плачевното състояние, в което те са дори в родната си американска авиация. Въпреки това машините са в експлоатация в Белгия, Дания, Холандия, Португалия, Норвегия, същата тази Турция … Списъкът продължава. Някои страни, като Румъния, например, успяха да закупят относително «износени» F-16 от своите «по-стари другари» в блока. В конкретния случай, от Португалия.
Между другото, паралелно с това абсолютното мнозинство от източноевропейските държави, които избягаха в НАТО от Варшавския договор, продължават да използват авиационната техника, която наследиха от военния си съюз със СССР. Така прави и прословутата Полша, експлоатираща едновременно F-16 и MиГ-29, но в същото време е нетърпелива да се «прехвърли» със задно салто на F-35.
България, където историята с доставките на американските изтребители се превърна в скандална и безкрайна „сапунена опера“, все още лети със същите съветски МиГ-29 и Су-25.
По отношение на любимата ни България се появява една мощна питанка, а именно:
Румънците и до днес използват МиГ-21, които били изтеглени от България и Унгария, те били «много модернизирани»! Така пишат западните медии — «били изтеглени» от България.
Кога и защо са ги «изтеглили» от България, поне аз не си спомням, но ще проверя, защото може да се окаже поредната фалшиво изпята оперетка с нечия или нечии внезапнио набъбнали сметки.
Но да се върнем към машините, които бившите социалистически страни, а сега горди членки на НАТО, придобиха от СССР в рамките на Варшавския договор.
Какво е реалното състояние на всички тези самолети, които някога са напуснали конвейерите на съветските авиационни заводи, Бог знае преди колко години, можем само да гадаем.
Всички тези „въздушни флоти“ обаче имат малко по-голяма стойност за НАТО от Балтийските военновъздушни сили, които разполагат с 20 самолети за трима, сред които няма нито един боен самолет …
Единствените наистина готови за бой военновъздушни сили в Европа днес са на Франция и, както обикновено се счита, на Германия. И двете държави не зависят от Съединените щати за доставката на бойни самолети, тъй като те си ги произвеждат сами. В основата на ВВС на Франция са Dassault Mirage, заменен през 2007 г. от по-модерния Dassault Rafale. Вярно е, че новите самолети са многофункционални изтребители, така че добрите стари «Миражи» продължават да играят ролята на бомбардировачи (включително за доставка на ядрено оръжие).
Що се отнася до Германия, ВВС там и до днес носят името, което предизвиква негативна реакция във всеки от нас, който се счита за антифашиист, така да се каже, на генетично ниво — Луфтвафе.
Е, веднъж лешоядите, летящи под това име, наистина бяха в състояние да изтрият цели градове от лицето на земята с бомбите си, което направиха без най-малкото угризение. Сега обаче … Не мога да кажа, че този факт предизвиква дълбоко съжаление, но трябва да заявя, че някога страховитият Луфтвафе започна да прилича повече на виц, отколкото на военна сила.
Не, те продължават да бомбардират … Но кой и как е друг въпрос. Буквално в самото начало на март тази година изтребителят-бомбардировач „Торнадо“, принадлежащ на германските военновъздушни сили, трябваше да извърши учебни бомбардировки на полигона Нордхорн, разположен на самата граница с Холандия.
Не е известно със сигурност какво се е случило с главата пилота. Или той внезапно се изгубил в себе си, или решил, че е месец май 1940 г. и е крайно време да удари Ротердам …
Както и да е, този гений спокойно изхвърлил две имитационни бомби не върху учебните цели, а много далеч от полигона — почти на холандска територия. В същото време представителите на Бундесвера увериха местните жители, че не се е случило нищо ужасно — казали на хората, че като дар от небето до тях долетели напълно безвредни мълчаливи „бръмчалници“.
Вярно е, че в същото време те посъветвали уважаваните бюргери в случай на „откриване на неизвестни предмети“ дори да не се приближават до тях, а с глава напред да се втурват към полицията със съобщение за находката. Това означава, че „тренировъчните бомби“, т.е. мълчаливите «бръмчалници», не са били толкова безобидни, а биха могли да експлодират — при това доста качествено.
Няма какво да се изненадвате — при военните всеки тренировъчен полет има значение, от това следва нивото на обучение — то подходящо ли е или не.
Преди няколко години 512 от пилотите на Луфтвафе (т.е. много повече от половината) не можеха да запълнят минималните 180 часа, изисквани от Устава на НАТО, които всеки пилот от бойната авиация трябва да прекарва във въздуха годишно.
Дори това е повече от естествен факт.
В края на краищата, проверката на техническото състояние на авиационния флот на германските военновъздушни сили, извършена приблизително по същото време, показа, че тя дори не е на потискащо, а на ужасяващо ниво. Основната бойна машина на Луфтвафе днес е многофункционалният изтребител Eurofighter Typhoon. Не лош самолет, макар и не най-новият, разработен е през 80-те години на миналия век, но доскоро се смяташе за надежден. Но, моля ви — «европейско качество»! Независимо от това, от 129-те Тайфуна, които по време на проверката бяха официално в баланса на Луфтвафе, 40 от тях не можеха да излетят. По-малко от една трета от готовите за бой военни машини — съгласете се, че това си е същински провал …
Въпреки това, със «старците» Торнадо, чието производство бе прекратено през 1998 г., но все още са в редиците на Луфтвафе в размер на около сто, ситуацията се оказа още по-плачевна. Тези машини, състоянието на които би могло да се характеризира най-малкото като „условно годни за използване“, си спят в хангарите на германската военна авиация в размер на около една четвърт.
Когато въпросът за такова „убито“ състояние на техниката, при това в мирно време, беше зададен на началника на щаба на германските ВВС генерал-лейтенант Инго Герхарц, той бе в състояние само да разпери ръце и кратко да отговори:
„Ремонтираме! При това постянно …»
Според генерала техниците просто нямат достатъчно резервни части, за да направят изтребителите на съответното ниво на гордите някога «арийци», тъй като дори най-необходимите резервни части липсват в складовете.
В Германия, увлечена от пацифизма, правителството не бърза да развързва кесията си за армията — при общо ниво на военните разходи за НАТО от 2% от БВП, стиснатите германци отделят 1,2-1,3% от брутния национален продукт за защита. Те планират да достигнат нивото от 1,5% за три години, а за 2% дори и не заекват. С такова финансиране целият Бундесвер и по-специално Луфтвафе скоро ще започнат да просят.
Сега е мястото да проверите в интернет, за да не ме упрекнете в пристрастност, колко % за НАТО дава България+кои от политическите сили в парламента гласуваха за този грабеж!
Да се върем към проблемите на германската военна авиация, те не се ограничават само до малкия бюджет. Тук му е мястото да обърнем поглед към въпроса за прословутото „европейско качество“. Както се оказа, дори оръжията и военната техника, произведени в Европейския съюз, не винаги отговарят на критериите му. В Германия се разрази грандиозен скандал, когато се оказа, че гордостта на Бундесвера — ударният хеликоптер «Тигър» има дефектна част в конструкцията си, «със сериозен дефект, който може да доведе до сериозен инцидент».
Това признаха производителите на машината — Eurocopter Corporation, която е, както се досещате, пореден продукт на „европейската интеграция“ и е консорциум от френските и немски компании — Aerospatiale и MBB. И за да разберете, тук изобщо не става въпрос за някаква дреболия, а за, както каза Eurocopter, „важна подробност от системата за управление на носещия винт“.
Тоест, тази част от машината се оказа толкова дефектна, че може да изпрати машината с целия й екипаж едновременно и буквално в дълбините на грешната земя.
Но какви похвали някога се сипеха за тази машина, помните ли?!
Прословутият Тигър беше рекламиран само малко по-малко от «най-модерния» F-35. Те били разработени, моля ви се, не от окаяния човешки ум, а „с помощта на най-модерните компютърни технологии“. И се състоели в 80% не от „отвратителния“ метал, а от невероятно издръжливите полимерни композитни материали и дори изглеждали „невидими за вражеската противовъздушна отбрана».
Въх, леле Боже, както се казва. Вярно, цената на хеликоптера се оказа направо спираща дъха, умопомрачителна, но качеството — беше ли на ниво? Не беше, както се оказа, защото в това „технологично чудо“ няма качество.
За нея тогавашният командир на американските военновъздушни сили в Европа и Африка, генерал Джеф Харигиан заяви, че тя, „надеждно пази въздушното си пространство 24/7“!
>Няма я грозната сила на НАТО.
Няма я.
Но Русия има такава.
Ето това помнете, драги атлантисти, и не го забравяйте!
Никога!
Победата ще бъде наша!
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front