The Economist: В САЩ стартира грандиозно раздаване на пари, рисковете са очевидни

Така нареченият пакет-стимули, подписан от Байдън и предназначен да компенсира американците за загубите от вируса, е огромна сума пари. Заедно с вече предоставената помощ, в икономиката се вливат 2 трилиона долара. Спестяванията ще нарастнат, ще има бум на пазари до края на годината. Но експериментът предполага рискове в резултат на този златен душ.

Превод от The Economist (Великобритания):

Това е част от тристепенен икономически експеримент.

Когато започна пандемията от коронавируса, имаше естествени опасения, че световната икономика ще изпадне в състояние на депресия в продължение на много години. Реалността обаче се оказа дори по-лоша от мрачните прогнози от миналото лято. А днес фискално ракетно гориво се добавя към тази горяща смес от икономическа политика. Законопроектът за стимулиране от 1,9 трилиона долара, който президентът Джо Байдън подписа, когато този брой на The Economist бе в процес на отпечатване, довежда общия размер на подкрепата за подпомагане при пандемията от миналия декември до 3 трилиона долара (14% от БВП преди кризата). Общо около 6 трилиона долара са отпуснати за подкрепа на американската икономика от началото на кризата.

В съответствие със съществуващите планове Федералният резерв и Министерството на финансите също ще инжектират около 2,5 трилиона долара в банковата система тази година, докато лихвият курс ще остане близо до нула. През десетилетието след глобалната криза 2007-2009 влиятелните американски политици, които определят посоката на икономиката, се държаха твърде скромно. Но днес те захвърлят всички ограничения.

Въпреки че днешните политици са си осигурили място в американската икономическа история, малко вероятно е те да бъдат считани за герои. Причината е, че Америка е в разгара на икономически експеримент от три части. Съставките му са: уникален размер на фискалните стимули, по-толерантно отношение на Федералния резерв към временните скокове на инфлацията и огромното количество неизразходвани спестявания, въпреки че никой не може да каже дали потребителите ще продължат да ги натрупват или ще изберат да ги похарчат. Този експеримент няма аналог след Втората световна война. Опасността за Америка и света е, че икономиката й прегрява.

Този риск се взема предвид от инвеститорите. Доходността на 10-годишните облигации в САЩ, които се движат в посока, обратна на цените, се повиши с около един процентен пункт от миналото лято, водена от очакванията за по-висока инфлация и по-високи лихвени проценти. Тъй като Америка има ключова роля в глобалната финансова система, перспективите за нейната парична политика оказват влияние извън страната. През последните няколко седмици Централната банка на Австралия беше принудена да увеличи своите покупки на облигации, за да предотврати твърде големия ръст на доходността.

Европейската централна банка (ЕЦБ) проучва възможността за подобна намеса. Развиващите се пазари с големи дефицити (например Бразилия) или с голям и деноминиран в долари дълг (например Аржентина) имат основания да се опасяват, че след поврата в паричната политика на САЩ може да настъпи затягане на глобалната финансова ситуация.

Федералният резерв твърдо настоява, че ще поддържа ниски лихвени проценти и ще продължи да купува активи, докато икономиката започне да се чувства значително по-добре. Инфлацията неизбежно ще се повиши, тъй като спадът на цените на суровините в началото на пандемията на коронавируса е непропорционален на предходната година, но Федералният резерв  игнорира това.

Ако икономиката прегрее в даден момент, тогава това, както заяви ръководителят на Федералния резерв Джером Пауъл, също ще бъде временно явление. Според него по-продължителната инфлационна динамика «няма да се промени значително».

Стимулите на г-н Байдън са заложени в голямата игра. Ако всичко върви добре, Америка ще успее да избегне ужасно ниската инфлация и ниския лихвен капан, в които Япония и Европа изглежда вече са попаднали. Другите централни банки могат да започнат да копират действията на Федералния резерв. Мащабният финансов стимул може да бъде нормалният отговор на рецесията. Рискът обаче е Америка да остане с нарастващ дълг, с инфлационни проблеми, а репутацията на централната банка да бъде поставена на изпитание.

Експертите от Economist биха предпочели по-малки стимули. За съжаление, трудното състояние на американската политика не позволява прецизиране на процеса на вземане на политически решения, демократите искат да получат всичко, което би било възможно. Рискованата игра на г-н Байдън е по-добра от бездействието. Но никой не трябва да се съмнява във величината на залога му в тази игра.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

Източник: https://www.economist.com/leaders/2021/03/13/joe-bidens-stimulus-is-a-high-stakes-gamble-for-america-and-the-world