Пророчеството, че Москва може да прекъсне отношенията с ЕС, рискува да се превърне в реалност, уверен е авторът, припомняйки „колко грубо и унизително се отнeсе Москва с главата на европейската дипломация Борел“. Според нея обаче Европа трябва да гледа по-широко на отношенията си с Русия — и това се отнася не само за икономическото сътрудничество.
Автор: Сабин Фишер
ЕС е изправен пред обезсърчителна задача в отношенията си с Русия. Необходимо е, от една страна, да се противодейства на атаките на Москва, от друга страна, да се защитават нашите интереси и в същото време да се поддържа връзка с руското общество. Това ще бъде двойно трудно постижимо, защото Москва изглежда счита, че няма какво да губи.
Москва се отнесе с Борел грубо, ако не и унизително. В резултат на това отношенията между Русия и ЕС, които не успяха да се възстановят от сътресенията през 2020 г., потънаха в нова криза.
От миналата година руските власти и контролираните от тях медии повтарят, че авторитарните държави като Китай и Русия са по-ефективни в борбата с вируса, отколкото западните страни. А западните демокрации и най-вече Съединените щати, напротив, са показали своя провал: пандемията разкри слабостите на техните политически системи и разкола в обществото. Институциите на ЕС се оказаха безсилни пред коронавируса и не можаха да попречат на някои страни от ЕС да поставят своите интереси над наднационалните.
Москва твърди, че се е справила с пандемията много по-добре от западните демокрации и настоява другите страни да признаят това.
Шокът Навални
Ако въздействието на пандемията върху отношенията между Русия и ЕС може да се сравни с ерозия, тогава отравянето на Алексей Навални беше истинско земетресение. Отношенията между Москва и Берлин пострадаха най-много.
Действията на Берлин бяха възприети в Москва като „забиване на нож в гърба“, като окончателно скъсване на „специалните отношения“ между Германия и Русия. В отговор Москва многократно заяви, че Навални е могъл да бъде отровен на германска територия, и обвини Германия в нежелание да сътрудничи за изясняване на случилото се.
Завръщането на Навални в Русия въвлече Германия и ЕС в руската вътрешна политика. Може да се каже, че резултатът беше „геополитизация“ на руския вътрешен дневен ред, с което и двете страни ще трябва да се съобразяват в бъдеще. В миналото Навални беше трудно да се нарече проевропейски или прозападен политик. Неговата програма и лозунги почти не засягаха външни въпроси и се фокусираха върху вътрешните работи на Русия — като борбата с корупцията и «Единна Русия» — и всичко това с националистически оттенък.
За Кремъл Навални и неговите поддръжници са просто поредните марионетки в ръцете на враждебния Запад.
Екипът на Навални активно иска помощ от западните страни: в писмото си до президента на САЩ, което също е адресирано до Брюксел, той призовава за санкции срещу 35 руски служители и бизнесмени, което според Кремъл само «потвърждава статута им на чуждестранни агенти.»
Тъмнина в края на тунела
Руската политика в близкото чужбина не се е променила. Кремъл няма да спре да подкрепя Лукашенко и няма да прави отстъпки за Донбас, особено сега, когато вътре в самата Русия е неспокойно.
В резултат на това неотдавнашното мрачно пророчество, че Москва може да прекъсне отношенията с ЕС, рискува да стане реалност — поне в областите на политическото взаимодействие и сигурността. ЕС обаче трябва да възприеме по-широк поглед върху отношенията си с Русия — и това се отнася не само за икономическото сътрудничество, но и за въпросите за борбата с промяната на климата, здравеопазването, стабилността в Близкия изток, както и за други глобални и регионални теми.
ЕС е изправен пред обезсърчителна задача в отношенията си с Русия. Необходимо е, от една страна, да се противопоставим на атаките на Москва, от друга страна, да защитим нашите интереси и в същото време да поддържаме връзка с руското общество. Това ще бъде двойно трудно постижимо, защото Москва изглежда счита, че няма какво да губи.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://carnegie.ru/commentary/84029