Победа на Русия във външнополитическите отношения с Европейския съюз — това несъмнено отрезви западните политици.
Този път в Европа осъзнаха, че Съединените щати няма да помогнат и би било по-добре да не събуждат руската мечка.
Разбраха още, че търпението на Русия не е безкрайно.
Конфронтацията между Русия и западните държави така и не приключи, а след 2014 г. и анексирането на Крим ситуацията ескалира до краен предел.
Лавров и Путин многократно предупреждаха, че това не може да продължава безкрайно, но не бяха чути.
Ситуацията, която Западът се опита да разиграе, използвайки Навални, претърпя съкрушително поражение.
Разбира се, заслугата в това е не само на Владимир Путин, но именно президентът на Русия определя външната политика на страната.
От отравянето на Навални, неговото завръщане в Русия и ареста му ликуваха всички — от Украйна, Прибалтика до Франция, включително САЩ — доволно протриваха ръце, заплашвайки с нови невиждани санкции.
Западът се надяваше да яхне тази вълната и Русия да бъде …сразена — поне за дълго време.
Но се случи обратното. Жозеп Борел пристигна в Москва, но Путин отказа да го приеме.
Кабинетът на Путин заяви, че президентът на Русия не може да отвлича вниманието си, защото има да решава важни държавни дела.
Тогава се появи Лавров. Той намери време за среща с Борел.
Прогонването на западните дипломати, които бяха «спипани» в пряко участие в незаконните протести в Русия, е още един пример, че Русия повече няма да позволи никакви волности и намеси във вътрешните й работи.
На всички заплахи от санкции и каквито и да било други неприятелски стъпки по отношение на Русия даде отговор Лавров.
«Късате отношенията и нанасяте икономическа вреда?
Доре. Ние сме готови за това и прекратяваме отношенията си с Брюксел».
Европа не очакваше това.
А който политик не очаква подобна реакция, значи не става за политик.
И трябва да си подаде оставката.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front